Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„Харесваше ми да сме честни един с друг, но се страхувах от възможностите които криеше и истината."
(Думи 4511)
Unknown's Prov
– Работили сте с Джъстин Бийбър, нали така? Провел сте десетина сеанси с него точно в тази стая, а както обичам да казвам – "тайните се затварят между стените". Колко ли тайни може да стоят затворени между малкото пространство? Колко ли писък би могъл да се разлива?
От носът му, като водоструйка, се изливаше солидно количество червена течност, а от цепнатата му лява вежда от втория ми нанесен удар, се изтичаше още кръв стигащо до устните му които се пълнеха с вкус на метал. Не целеех да го нараня по никакъв начин, особено физически, изпитвах определено съчувствие към него, поради трогателната история на живота му. Но с човек като него, преговорите се превъплащаваха в едно бойно поле и целите които ме бяха довели до тук, си струваха окървавената му физиономия.
– Разбира те ли какво искам да Ви намекна, докторе? - с тих тон отроних, заглаждайки карираната вратовръзка, която се бе измачкала през деня.
– Защо търсите информация за него толкова усилено? - провлачено, но въпреки болките си, уверен отправи въпросът си към мен.
– Лични облаги. - с лекота отвърнах, оглеждайки сребърния пръстен който носех повече от двадесет години. "Всичко правя в името на спокойствието на семейството си", припомних си.
– Вие искате да го убиете, нали господине?
– Ако изровя слабостта му и имам полза от нея, има вероятност да не го убия, а да следвам вторият си план който ще ме задоволи много повече. - отговорих с ехидна усмивка, стоварвайки старото си тяло върху столът от еко кожа, намирах го за крайно неудобен.
