Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Тази глава, както и всички останали – НЕ СА ПРОВЕРЕНИ ЗА ГРЕШКИ! Съвсем скоро предстои редакция!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ Той със сигурност ме беше забравил толкова, колкото аз го помнех. "
(Думи 7790)
Внезапно въздухът натежа. Беше станал твърде лепкав и гъст и не можех да дишам. Стоях като вкаменена пред него, не можех да помръдна. Всичко утихна, освен бъркотията в главата ми. Толкова много мисли хвърчаха из съзнанието ми и спомени, които се боричкат и въртят все едно в луд танц. Не знаех дали да се разплача, или да се разпищя в помощ за да ме измъкне някой от ужаса, или да легна да спя за цяла вечност.
Проврях се покрай него, за да вляза в асансьора и да се скрия там поне за кратко, опита се да хвана ръката ми, но аз я издърпах от пръстите му. Той издиша рязко и вдигна очи към тавана, сякаш се бореше да не ме хвана за врата и да го извие. Затвори очи и облягна глава върху конструкцията на малкото придвижващо се помещение, после си пое дълга, мъчителна глътка въздух, преди да ме погледне.
– Няма къде да бягаш, Беатрис. Дали ще проговориш пряко или не, изборът е само твой. Но, запомни, че ако узная истината от някого друг, си мъртва за мен.
Усещането от думите му беше като удар с камшик - жилеше и пареше кожата, прогаряха и отваряха вдлъбнатини от рани, кървяха и боляха. Трябваше да избягам, чувствах го в костите си, трябваше да бягам надалеч преди да се озова в собствения си капан и да разбуля тайните, които бях погребала. Минало, за което не исках да си спомням, бях изкоренила всяка връзка с онзи етап от живота ми, или поне така се утешавах през последните години.
– Вън. - промълвява едва чуто, когато вратите се разтвориха пред нас и познатият интериор не се забива в погледите ни.
