Tap out (BG Fanfiction)

Глава седма

"Всички ще изгубят животите си заради теб, Джъстин.."

(Думи 2820)

Justin's Prov

Беше късно през ноща, ако не ме лъжеха вече уморените ми очи, стрелките на часовника обикаляха около четири часа. Все още нямаше никаква следа от местоположението на Браян, а времето напредваше. Трябваше да открием шибаното копеле, преди да се е измъкнал отново изпод носът ни.

Бях разсеян през цялото време. В мислите ми краднешком се подаваше изображението на Беатрис, обладавайки умът ми. Разтърсих глава отново, правейки напразен опит да я разкарам съзнанието ми поне за малък период. Исках да съм фокусиран над търсенето му, цялото ми внимание да е насочена към "работата ми", но не се получаваше. Това ме изнервяше.

Знаех, че Беатрис е специална още от когато я зърнах на онова парти, още тогава изпитах нещо непознато за мен към нея. Но тези емоции надделяваха над мен, над концентрацията ми, това ми пречеше. А тази пречка можешеш да е пагубна за всички.

- Слушаш ли ни изобщо, Джъстин? - сопна се Мейсън, удряйки по масата с юмрука си, което мигновенно ме изкара от мислите ми.
- Да. - разтрих челото си, фокусирайки се над търсенето. - Просто съм уморен.
- Познавам те от дълго време, Джей. Всички те познаваме, дори повече от самият теб. - каза Раян с твърд тон, но някак си угрижен.
- Какво толкова мислиш, братле? - обади се и Итън, което вече ме постави на прага на нервен срив. Имаха отвратителния навик да бръштолевят глупости, без да се усетят кога да млъкнат, по дяволите.
- Още някой ще ме попитали нещо, мамка му? - изсъсках напрегнато, издишвайки дълбоко.
- Да не би да е заради онова момиче? Как се казваше.. Бетъни? - изтърси Раян, при което чифт очи се насочиха към мен в шок. Майната ти, Раян.
- Беатрис. - поправих го, стискайки през зъби. - И не е твоя работа, глупако. А сега млъквай и се съсредоточи върху работата си.
- Какво момиче? - изненадано се обади Итън, оставяйки едно от устройствата с които се беше захванал, настрана.
- Няма никакво момиче, по дяволите! - отвърнах с твърд тон, през присвити очи.
- Да, сигурно съм си го измислил.. - завъртя очи в досада Раян, а аз бях на косъм да стоваря юмрука си върху лицето му.
- Млъкни, по дяволите! - изръмжах яростно срещу него. Глупака ме провокираше, сякаш не знаеше какво може да последва.
- Очевидно го настъпа. Да не би великия Джъстин Бийбър да си противоречи? - шеговито каза Мейсън, побутвайки ме по рамото.
- Аз никога не си противореча. - смотолевих набързо, осъзнавайки, че те всъщност бяха прави.
- Заедно ли сте? - попита Итън, за малко очите ми да изхвъркнат от орбитите си от шок. Много на място го каза.
- Няма да говоря с вас за любовния си живот, за Бога! - погледнах ги злобно при което те избухнаха в смях.
- Поне разбрахме, че имаш такъв. Това поне на мен ми стига. - каза Мейсън.
- Открих го! - изведнъж се провикна Итън, а всички замлъкнахме в шок. Събрахме се около него, насочвайки вниманието си върху технологията.
- Какво откри? - попита заинтересовано Мейсън.
- Намира се в някаква хижа, на един час път от нас. През телефона си е говорил с някаква компания за почивки, има билет за утре сутринта в осем. Но не не успях да разбера дестинацията. - обясни Итън, отваряйки цялата информация на дисплея, която беше намерил.
- Имаме по-малко от три часа за да хванем копелето на тясно и да го убием. - каза Раян, преписвайки на телефона си с точност местоположението на Браян.
- Какво чакаме още тогава? - попитах през лукава усмивка, доволовен от предстоящето.
- Всеки да се въоръжи, може да ни се наложи да си поиграем малко ако нещастника има компания. - заповяднечиски каза Мейсън, а ние кимнах в съгласие.
- Играта приключва сега, Браян.. - засмях се развеселено, поставяйки пистолет отзад на дънките си, прикривайки го с блузата.