Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
„Той е перфектен, но понякога виждаме хората в най-добрата им светлина, докато сами не осъзнаваме, че мракът им, ни залива цели."
(Думи 3842)
Качвайки се в колата на Джъстин, усетих напрежението между нас. Мислех, че е отихнало, но очакванията ми спрямо отношенията ни винаги биваше преобръщанo главомолно. Отношенията ни бяха ескалирали отново със скоростта да светлината, а нямаше и пълен ден откакто бяхме се събрали отново, този път за постоянно, надявах се.
Трябва да обсъдим толкова много неща. Трябваше да поговорим за всичко което се случваше. Вманиечена по него и буйния му нрав, оставих в сянка неща които по един или друг начин можеха да застрашат живота на много невинни хора, ако скоро не намерим изход от тази ситуация.
Но знаех, че тази тема ще остане отново в заден план, защото прожектора на вниманието бе насочено към новата ми работа и по-точно поста който щях да заема в най-скоро време. Знаех, че Джъстин нямаше да се откаже от мнението си по въпроса за работата която днес ми бе предоставена. Щеше да използва всяка възможност и всеки коз в ръката си, за да ме разубеди. Но аз знаех, че това нямаше да се случи. Но и знаех това колко щеше да го разгневи, а ядосаният Джъстин не бе най-привлекателното нещо към което се стремях да виждам. Исках да сме единни, да правим компромиси с които да избегнем точно току що отминалият се скандал, който бе оставен на половина и съвсем скоро процеса щеше да бъде довършен изцяло.
– Какво има? - тихо ме попита той, докато слагаше колана за безопастност, премятайки го над гърдите си. Очите му бяха впити в мен и усещах как една вълна на горещина залива тялото ми.
– Не се тревожи. Всичко е наред. - излъгах, избягвайки възможно най-целенасочено темата която можеше да съсипе всичко в последния момент.
