Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
" Една ходеща разруха която събира липсващите си парчета от чуждите. „ ( Думи 6168 )
Когато погледът ми попадна на нея из тълпата, не можах да повярвам на собствените си очи. На собственото си зрение което знаех, че никога не ме е предавало или изигравало лоша шега. Не бях сигурен кое ме накара да тръгна към нея целеустремено, поради факта, че в главата ми се състоеше същинска каша която сам бях надробил.
Не бях подготвен предварително какво бих могъл да й кажа ако я срещна, защото бях си дал обещание да не давам повод това някога да предстой отново или поне в следващия неопределен период от време. Но, когато я видях в мен утихнаха стихийте и отново се породи онова изгарящо и греховно чувство което изпитвах към нея, затова в следващите ударни секунди аз стоях като вцепенен и не можех да осмисля ситуацията.
Не исках тя да идва тук, никога където и да е било щом моето присъствие зависеше от това. Думите които й казах преди едва няколко дни бяха обмисляни дълго време – знаех, че те ще я наранят достатъчно за да не се втурва с отворени обятия отново към мен. Уви, бях сгрешил, защото тя отново се намираше пред погледа ми и бях сигурен, че е дошла за да възобновим отношенията си на които аз лично бях сложил край.
Това момиче беше същинска загадка за мен. Беатрис беше странна личност, неразгадаема за чуждото и непознато око, но прозрачна през моите щом съзнанието й се отвореше за познатия. Бях я опознал достатъчно за да си дам сметка, че с нея животът ми нямаше да е никак лек и спокоен. Неуравновесеното ни положение измъчваше двама ни, но като чрез магнит ни привличаше все път щом се отдалечим на метър един от друг. Ако някой по-рано ми беше казал, преди да се запозная с нея, че това ще е момичето което ще обичам до безумие – не бих му повярвал, дори да се кълне в най-святото.
