Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ Защото аз не само обичах този мъж, аз живеех всеки ден откакто го бях срещнала, за всеки един порядъчен момент след това. "
(Думи 10 794)
Спомням си как неусетно три месеца се бяха изплъзнали из под носът ми, в стремежа си да отнемам вниманието от Джъстин и да се съсредоточавам към животът който бях оставила на произвола на съдбата – спускайки се по течението което не ме отведе никъде на ново и непознато място, а по-скоро ме завлече в познати води които успяваха да ме задавят отново.
Три месеца облечени в топли празници и студени дни, прекарани в залисване по учебни материали, притичването на помощ около планове за светлите празници които майка ми беше подготвила и планирала за да празнуваме заедно, утихването на стихиите у мен които Джъстин причини след като ме остави за пореден път, в страхопочитание. Много неща се бяха оформили през онзи период от животът ми и силите бяха започнали постепенно да ме напускат и последователно с това и мотивацията с която боравех през по-голямата част на ежедневието. Но нито едно от купчината със задължения и препълненият график можеше да ме накарат да се откъсна от реалността и само за миг да възпра стотиците мисли в главата ми по тема и отношение отправени само към един – Джъстин.
Не ми беше обаче постижимо да следвам стриктно обещанието на Джъстин, което му бях дала доброволно, по никакъв начин думите ми не се бяха променили, смисълът и желанието които бяха съпроводени с изговарянето им не се бяха подменили с друга крайност, ала да спазвам благоприличие и да държа търпението си под контрол - някак все повече ми се струваше нереализуемо и крайно мъчително.
Когато празниците един след друг започнаха да се стартират по план, в главата ми се пораждаха мисли и неосъществими вечери, в които ако правдата бе на моя страна – можех да имам възможност да ги прекарам в компанията на Джъстин, ако само имах една едничка възможност да бъда поне в един от празниците с него.. навярно всичко останало щеше да е по-безразлично и лесно за преглъщане, ала аз просто бях изпаднала в безизходица и изход от там колкото и да търсех – нямаше.
