Tap out (BG Fanfiction)

Глава втора

" Не съм се погрижил за теб защото е трябвало, а защото исках.. "
(Думи 2464)

Justin's Prov

Слабото й крехко тяло лежеше на кожените задни седалки, вече може би от час. Дишашето й беше накъсано и учестено, бях сигурен, че погълнатият алкохол в организма й, попречваше на спокойното и дишане. Плътните й подбухнали устни бяха леко разтворени, като потрепваха от време на време. Тя беше наистина красива, божествено красива. Притежаваше неопуеми прелестни черти, лицето й бе сякаш изписано до най-дребния детайл. Истинско удоволствие за очите.

Една част от мен се чувстваше зле, защото вината за това, че тя беше пила и направи всички онези неща е моя, но другата част от мен, егоистичната, се радваше на присъствието й тук, в колата.

Тя беше нещо ново и различно, което не бях срещал до сега. Нещо в нея пробуди интереса ми да я опозная, желанието ми нарастваше с всяка преминала секунда, от което се плашех. Не бях хлътнал по нея, беше невъзможно. Не беше в природата ми да изпитвам чувства към момиче, беше против собствените правила които бях създал. Но бях запленен от красотата й, от нежния й пленителен глас, до сладката й срамежливост.

Бях обеден от факта, че тя щеше да съжалява за случилото се по-рано тази нощ. Предположих колкото ще се да се разкайва за всяка случка през преминалото време на купона у Джаксън. Искаше ми се да предотвратя предстоящото, но бях безсилен. Силно се надявах да се събуди в най-скоро време и да я оттърва от обстановката, сигурен бях колко некомфортно се чувстваше, макар и спейки, в колата.

Въздъхнах от спомена за това как тя се озова тук, заедно с мен, вместо да е в ръцете на някой друг.

- По дяволите, Беатрис. Не трябваше да се отпускаш толкова много. - опитах да се засмея, но пребледнялото й лице беше в пречка. Тялото ми потръпна от гледката на безпомощното й тяло в ръцете ми, докато замаяно въртеше главата си.
- Красавецът ще се погрижи за мен, обеща ми го. Но не му казвай, нека си остане нашата тайна. - измърмори тя, увивайки нежно, но същевременно и с грубост, ръце около врата ми. Усмихнах се при спомена за по ранния ни разговор тази вечер.
- Няма да му казвам, не се притеснявай. - облизах долната си устна, остановявайки очен контакт. Дълбоките й шоколадови очи, размекнаха всяка част по тялото ми. Истинско съвършенство, тих глас се прокрадна в ума ми, описвайки я.
- О, Господи, Беа! Добре ли си? - нечии писклив глас се прокрадна зад гърба ми, а скоро позната женска фигура, се надвеси над Беатрис. - Пусни я, ненормалнико! Какво й направи?
- Млъкни, по дяволите! Нищо не съм й направил, просто прекалено пи и вече е време да си ходи. Не трябваше да й позволяваш да пие толкова много. - отвърнах й остро, поглеждайки я с кръвнишки поглед, а тя се сепна. Не целях да я уплаша, ала заядливата кучка трябваше да си знае мястото.
- Толкова съжалявам, Беа. Моя е вината за това, че дойде на това парти, а още толкова съм виновна за състоянието ти в момента. - проплака тя, оглеждайки опияненото тяло на приятелката си. Все още я държах в ръцете си, здраво, сякаш без да имам намерения да я пускам.
- Уморена съм, искам да заспя и да разкарам тази изпепеляваща болка в главата си. - с прегръкнал, сънен, глас каза Беатрис, отърквайки нос във свивката на врата ми, а миг по-късно стовари главата си върху рамото ми уморено.
- Аз ще се погрижа за нея, ти можеш да си тръгваш вече. Кажи на Раян да те докара до домът ти, без това цяла нощ се натискахте, няма да му е голяма грижа. - остро проговорих, сочейки с показалец фигурата на Раян, които стоеше на няколко метра от нас. А тя ме погледна смутено, докато бузите й пламваха от срам.
- Ако посмееш да докоснеш приятелката ми, кълна се, ще те убия. Ще ти пратя номера ми от телефона на Раян, кажи ми когато се подобри състоянието й. Наистина се притеснявам. - с загриженост отвърна, запоследно поглеждайки Беатрис, преди да дотича до Раян и да ги изгубя от фокус.