Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"...Но точно затовапревръща баналния факт или очевидната измислица в атрактивно внушение с неочаквано силно въздействие върху съществото ми."
(Думи 2890)
Тялото ми се носи по тънкото извисено на петдесет метра, въже, което драска ходилата ми и се врязва между разстоянията на пръстите ми. Нося се плавно, грациозно и сигурно, замъгленото ми съзнание всява увереност за положителни отзиви, докато колебанието на сърцето ми което се разбива в ребрата, от адреналина, ме препраща в различна посока. Страх, угорчение, неприязъм, пареща болка и пътечка от синоними избликваха в съзнанието ми, под напора на победоносния ми разум.
Чувствах се по неблагоприятен начин, заострения кол на болката се врязваше в органа ми, принуждавайки ме да премина през коридора на ада, сякаш да доловя усещането на това което навярно ме очаква след неизвестен период от време.
Мъката, самотата, обречения ми на огорчение и съжаление силует, не даваше знак за жизненост докато очите ми го съзерцаваха изписан на огледалото, залепнат като ваденка за награда от детски снакс. Погледа ми уморен, подбухнал, безизразен и недолавящ никаква емоция, под ирисите наситени тъмни кръгове, чиито хора искат да си придадат такъв вид на Хелоуин, а моя бе безплатен. Това е колелото на живота, ироничен и циничен.
Леки оттенъци на синьо изпъкват над бялата ми кожа, на оголените бедра от наддигналия се плат на полата. Прокарвам с пръст, само с възглавничките на тях, по бледите сининки, а спомена за тях ме вледенява и изпълва от ужас и страх. По изгубилия се цвят на кожата по лицето ми, минават линий от сълзи, неволни спуснали се.
А в този ред на мисли, защо си пречинявах това? Защо раздирах очите, душата и сърцето си от плач, от огорчение и съжаление, когато нямах вината за всичко случило се? Но нима не беше тази която го допусна до тук? Ала кое влюбено същество, със самотно сърце и мечти полепнали по него, няма да рискува всичко за да получи заслуженото си?
