Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Тази глава, както и всички останали – НЕ СА ПРОВЕРЕНИ ЗА ГРЕШКИ! Съвсем скоро предстои редакция!
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
„ Никога не съм била нечия, а сега дори нямам себе си, защото всичко в мен е при теб. "
(Думи 8825)
Майка ми винаги ми е разказвала за първите си сутрини с баща ми, след като са се преместили да живеят заедно в първият им дом. Никога не е пропускала някоя незначителна подробност, говореше открито и се олюляваше на всеки разказ с ведра усмивка върху устните си. Казваше ми, че за да накараш един мъж да бъде в състояние да обича всеки порядъчен ден с теб, трябва да му го направиш благоприятен, дори ако това не ти се понрави. В следствие на което ми споменаваше и за хилядите компромиси, които са проявявали един с друг. После ми казваше, че обича баща ми, защото с него чувства спокойствие, хармония, смирение и пасване. Никога не я плашела мисълта за бъдеще с него, защото още от първата им среща си представила такова.
Някога не бях способна умствено и физически да разбера смисълът зад думите й, нито пък да ги анализирам до степен, в която да им придам щипка реализация и в моят собствен живот. Но първата сутрин, в която се събудих до него, първият ни ден в съвместен живот, го почувствах. Поредица от минали разговори с майка ми се изредиха в съзнанието ми светкавично бързо, като слайдшоу със забързан кадър. И чак тогава осъзнах добрите й съвети за една здравословна връзка, които бях сметнала за напълно ненужни и с всяка своя фибра вярвах, че е безумна глупост. Ала не беше.
Вчерашният ни разговор ми бе напълно достатъчен за да изцеди и малкото от възвърналата се енергия, която бях насъбрала за кратко време в тялото си. Сутринта ми се стори твърде мрачна, сива и потискаща, за момент си помислих дали не съм се била събудила в късните часове на ноща, но уви не бях. Бързо си спомних как предният ден бях анализирала времето и се бях уверила, че ще е дъждовно, зарадвах се, че не бях сгрешила, защото обожавах пролетния дъжд.
