Глава четиридесет и първа

78 1 0
                                    

Тази глава, както и всички останали – НЕ СА ПРОВЕРЕНИ ЗА ГРЕШКИ! Съвсем скоро предстои редакция!

     Тази глава, както и всички останали – НЕ СА ПРОВЕРЕНИ ЗА ГРЕШКИ! Съвсем скоро предстои редакция!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

„ Никога не съм била нечия, а сега дори нямам себе си, защото всичко в мен е при теб. "

(Думи 8825)

Майка ми винаги ми е разказвала за първите си сутрини с баща ми, след като са се преместили да живеят заедно в първият им дом. Никога не е пропускала някоя незначителна подробност, говореше открито и се олюляваше на всеки разказ с ведра усмивка върху устните си. Казваше ми, че за да накараш един мъж да бъде в състояние да обича всеки порядъчен ден с теб, трябва да му го направиш благоприятен, дори ако това не ти се понрави. В следствие на което ми споменаваше и за хилядите компромиси, които са проявявали един с друг. После ми казваше, че обича баща ми, защото с него чувства спокойствие, хармония, смирение и пасване. Никога не я плашела мисълта за бъдеще с него, защото още от първата им среща си представила такова.

Някога не бях способна умствено и физически да разбера смисълът зад думите й, нито пък да ги анализирам до степен, в която да им придам щипка реализация и в моят собствен живот. Но първата сутрин, в която се събудих до него, първият ни ден в съвместен живот, го почувствах. Поредица от минали разговори с майка ми се изредиха в съзнанието ми светкавично бързо, като слайдшоу със забързан кадър. И чак тогава осъзнах добрите й съвети за една здравословна връзка, които бях сметнала за напълно ненужни и с всяка своя фибра вярвах, че е безумна глупост. Ала не беше.

Вчерашният ни разговор ми бе напълно достатъчен за да изцеди и малкото от възвърналата се енергия, която бях насъбрала за кратко време в тялото си. Сутринта ми се стори твърде мрачна, сива и потискаща, за момент си помислих дали не съм се била събудила в късните часове на ноща, но уви не бях. Бързо си спомних как предният ден бях анализирала времето и се бях уверила, че ще е дъждовно, зарадвах се, че не бях сгрешила, защото обожавах пролетния дъжд.

Tap out (BG Fanfiction)Where stories live. Discover now