Tap out (BG Fanfiction)

Глава пета

" Моето сърце биеше лудо за него, а сега вече знам, че.. неговото се чувства по същия начин. "
(Думи 2667)

Знаете ли онези целувки? Онея които карат цялото ти тяло да потръпне от допира на отсрещните устни, да докоснат всяка твоя фибра, всяка клетка. Научих смисъла им, истинския, чак след дълго време. Все си мислех, че първата ми целувка беше най-искрената, тази която най-много е развулнувала тялото и съзнанието ми. Но не беше така, нещата не стояха по този начин. Когато Джъстин ме целуна, усетих това. Никое друго момче до сега не ме беше целувало по този начин, макар и с беглия си мироглед над тази тема, знаех какво е. Знаех, че не съм чувствала до сега това трептене от вълнение, толкова изкусителен на чужди устни върху моите. Той не само целуна устните ми, той направи много повече от това. Докосна сърцето ми, разпали го, допря устните си до душата ми, до цялото ми същество което се разпадаше в ръцете му. Притискайки се силно в мен, жадно и страстно, тогава разбрах, че Джъстин беше много повече от това което си мислех.

Той беше нещо ново.

Притежаваше онова което само в приказките го има. Вълшебство. Омагьоса всяко кътче по мен с допира си, превърна ме в една трепереша развалина. Аз бях грозното патенце сравнение с него. Не бях нищо повече от момичетата, които до сега той е имал в живота си.

Това ме измъчваше. Исках да му дам повече, да му дам разнообразност за която да се захване и да не я пуска.. завинаги. Макар да беше казал, че съм различна, не успявах да го видя в себе си това. Бях просто една кукла на конци, водена от живота без собствено мнение. Живеех за малките детайли, не търсех нещо вълнуващо, нещо втрестяващо. Обикновенно седемнадесет годишно момиче, с почти никаква социалност, вглабена над книгите.

Това си мислех през последните десетина минути, в които лежах в прегръдките му, обгърната от здравите му ръце. Бях изпаднала в пълен шок след случилото се между нас. Не знаех какви сме, не бяхме "гаджета", но бях сигурна, че не сме й приятели. Не смеех да попитам, въпреки огромното любопитство което изпитвах към този въпрос. Все пак ние бяхме двама напълно непознати, които прекарват известно време заедно в опознаване. Знаех, че нещата трябва да стават постепенно, просто исках времето да мине по-бързо.

Докато тихичко се сгушвах в него, отърквайки нос във врата му, Джъстин си играеше с кичур от косата ми, прегърнал ме силно. Макар да не го виждах, усетих как една чаровна усмивка се проплъзва по устните му, а скоро разкара тишината между нас.
- Студено ли ти е, цялата трепериш? - попита той, а захвата му стана по стегнат. Едва се сдържах да не се изкискам от радост.
- Не, не се тревожи. Тялото ми гори, ако трябва да бъда честна. - изненадах се на собствената си искреност, предъвквайки долната си устна. Джъстин се засмя развеселено.
- Радвам се, че имам този ефект върху теб. - продължи той, а аз усещах как блузите ми пламват. Мислено се благодарих на Бог, че той не можеше да ме види.
- Какво самочувствие, Боже! Топло ми е благодарение на жилетката, не си преписвай нейните заслуги. - закачливо отвърнах и се подсмихнах сама на себе си самодоволно.
- Не те бива в лъжите, Беатрис. Не знам колко пъти трябва да ти го кажа за да успееш да го проумееш. - каза Джъстин, засмивайки се очарователно.
- Колкото е наложително, може би.. - извъртях очи, вдишвайки от тежкия му парфюм. Беше неустоим.
- Ще го имам на предвид, Беа.. - гласът му беше дрезгав, подлудяващо при това. Той беше перфектен, всички качества в него бяха изписани до най-дребния детайл.
- Беа? - свъсих вежди и се наддигнах, срещайки лицата ни за първи път от дълго време насам. Лешниковите му очи мигновенно се свързаха с моите, разтапяйки ме.
- Какво, не ти ли харесва? Според мен е сладко. - сви набрежно раменете си, а по устните му се разля чаровна усмивка.
- Харесва ми, просто ми е странно. Повечето ме наричат "Бела".
- Свиквай, защото от днес нататък ще имаш доста прякори, Беа. - каза той, а хиляди тръпки полазиха тялото ми