Tap out (BG Fanfiction)

Глава четиринадесета

" Опасен съм за теб, не искам да пострадаш. "
(Думи 2128)

Каква вина имаше тази разбита самотна душа?

Каква бях аз, за да го съдя за постъпките му, за собствените му избори които животът го е подтикнал да избере? Съдбата е почукала на вратата му, без предупреждение е нахълтала вътре през малкия процеп и е разбила на пух и прах целия му мироглед към живота. Всяка мечта и цел са били погубени, всичко е придобило друг смисъл и значение, без неговото съгласие. Не е било по силите му за да се справи с всяка вълна която го е заливала, поемал е въздух, докато накрая просто не е имал тази възможност повече и се е впуснал в ръцете на съдбата.

Разбирах го. Не го съдех, но имах и свойте коментари по въпроса, които запазих за себе си, разбира се. Не беше правилния момент в който да изразя цялостното си мнение по въпроса и да му поискам разрешението да променя всичко това, което не смятах за правилно. Боях се, че бизнесът с който се занимава може да подложи на риск животът му, затова исках да стесни кръга на задълженията си и да се заема с нещо простичко което да постави граница. Знаех, че това би го ядосало, нямах правото да се мешам в гледната му точка, нито имах правата да пресъздам ново мнение в главата му, но щях да положа на натиск всичката сила която притежавах и щях да достигна до осъществяването на поне едното. Дори без неговото съгласие, щях да го направя. Нямаше да позволя на никого да го нарани, дори и на самият него. Той имаше нужда от точно това, дори и без думи от негова страна го бях осъзнала. Имаше нуждата някой да го подкрепи и да му даде кураж и сила за ново начало, за чист път по който да върви. Е, аз щях да му предложа точно това, само трябваше да почакам за да действам.

- Умислила си се. Всичко наред ли е? - попита тихо Джъстин, а дрезгавината в гласът му достигна до ушите ми макар и вяло, изкарвайкк ме от транса в който бях попаднала от мисли.

- Да, всичко е наред, Джъстин. - усмихнах му се топло, вдъхвайки му сигурност.

- За какво мислеше толкова задълбочено? - позаинтересува се, а веждите му се свъсиха оформяйки лека бръчка върху чистото му чело.

- Същото ме попита и преди час, а развръзката след това беше опустушителна. Каква ирония само, не мислиш ли? - подсмихнах се из под носът ми, намирайки цялата ситуация за прекалено весела, борейки се с рухналата си душа. Джъстин преглътна тежко и мускулите по тялото му се напрегнаха и отличиха допълнително през плата на дрехата.