Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ Тя беше слънце, което ме угряваше, от което сърцето ми хващаше тен, от което кръвта ми кипеше от горещината. "
(Думи 4671)
Justin's Pov
Непознато ми е чувствотона любов. Всичко е един хаос, един апокалипсис, едно бедствие което е неизбежно, но знаеш, че е най-добрата алтернатива за по-добър живот, за следващият който ще започне. Може да е една вълна, едно чудовищно цунами, което да помете всичко пред себе си, да разруши всяка архитектура, всяка тухлена постройка, всичко живо създание което ще потопи и удави във водите си. Нещото от което всеки се страхува, ала не знае, че така се пречиства както след нощувка в хотелска стая, всичко се подменя – чаршавите, калъфките, обилно и старателно се дезонфектира и почиства подът, кухненските прибори, банята, та дори и парапета на терасата на чиято лакът поставяш късно нощем за да опресниш главата си.
Любовта те поглъща целият, от изведнъж, без предупреждение, без ясен знак, без сирена за уведомление, без новинарни статии. Нищо което да ти помогне за да предотвратиш предстоящето, безсилен си пред Бога, немощен си пред Съдбата, безпомощен си пред Природата. Знаеш, че когато водата под краката ти, докато се любуваш на бистрата вода на океана, и потъркваш с вълнение пръсти в безбройните водни украшения, с годините превърнали се в песъчинки, се отдръпне като попарена от пясъчната ивица, че водата пред теб се пресуши за секунда – следва едно ново начало, една нова суматоха, един нов живот който ще настъпи на Земята. Ала защо се страхуваме така силно? Защо всяваме у себе си толкова паника, толкова страхопочитание, когато ни се дава всъщност реално нов шанс, за нов и по-добър живот?
През всички тези години в които съм се страхувал от любовта, открито избягвайки я и откровенно изказвах правилника си за нея на всяка една следващата, с която пренощувах, Любовта неочаквано разтвори почвата пред мен, раздруса като земетресение костите ми, заля като цунами душата ми и я отвлече като торнадо в небесата, изхвърляйки всичко Свято там. Никога не бях усещал чувството на любов, на топлите и изгарящи кожата ми милувки, на сърцераздирателните думи, на уважението и респекта, на доверието и грижата. Нищо. Всичко това за мен беше в пълно невидение, един пълен мрак, докато не срещнах Беатрис.
