Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
" Единственото, от което се страхувам, е да те изгубя. „
(Думи 4743)
Най-дългата глава която съм писала през последните месеци! Компенсирам с нея забавянето си в качването, а съвсем скоро очаквайте и следващата! Ще се радвам да изразите мнението си!
През остатъците от деня прекарах усамотено в стаята си, насаме с мислите и тревогите си. Раздирах се между мечтите и реалноста, колебанията ме заливаха цяла и ме давеха жива. В умът си отдавна бях отговорила на въпросът си – какво всъщност исках, но мнението ми бе коренно различно. Сърцето ми копнееше за едно, но мозъкът ми предприемаше коренно различно действие – оставаше ме там където ми бе мястото, с ясната мисъл, че така ще се чувствам по-спокойно, по-добре. Ала защо тогава сърцето ми се превиваше на възел до пареща и остра болка? Защо не се чувствах комфортно и не на определеното ми място? Защо се чувствах празна, отдритната и нежелана, когато в живота си имах всичко това което изброих, и то в пълното си количество?
Джъстин. Той беше това което ме караше да се чувствам недостатъчна за самата себе си. Караше ме да се чувствам така сякаш това тяло, тази душа не ми принадлежаха, а всъщност бяха мой и благодарение на тях дишах и живеех? Чувствах се гузно поради факта, че бях здрава, имах семейство и покрив над главата си, приятелка която значеше много повече от смисълът й за мен, а не ги оценявах и не ги слагах под нещо значимо. Бях егоистка, защото имах всичко, а бях лакома за още толкова и само един човек можеше да ми предостави всичко това от което имах нужда.
Незънателно, докато разсъждавах и обмислявах всичко отново и отново, бях отворила галерията на телефонът си и очите ми през сълзи, изучаваха една от първите ни снимки с Джъстин която бях заснела. Едно умопомрачително чувство ме обля, заслепена от доскорошния спомен запечатан в снимка на телефона си, ме караше да осъзная колко безразсъдно всъщност бях постъпила през не дълго продължилата се връзка с Джъстин.
