Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"Губех не само нея, а и животът който буйно гореше за восъка и възхитените околни които му се наслаждаваха."
(Думи 3299)
Justin's PROV
Да я държа отново в обятията си, бе като току що реализирана мечта, сбъднат сън и една поредна жестокост на съдбата. Тя бе моят грях, защото всеки път щом имах удовлетворяващия шанс да усетя аромата й в близост до мен, скъсявах разстоянието между опасността и спокойствието в пълноцения й живот. Убивах я, бавно и мъчително, изтезавах невинността й до последната капка жизненост и надежда, която крепеше душата й. Сривах земята под краката й, повличах я в своя Ад, без да премислям за последствията и отблъсквайки истината в най-тъмния ъгъл на съзнанието си, без достатъчна смелост за да я изправя на показ.
Беатрис беше едно ново попълнение в моя свят, едно чудо което можеш да срещеш само в историите и да бъдеш удивлен от непокорността й, от буйния й нрав и крехкото тяло, за което можеш само да мечтаеш да докоснеш от близо с грубите си пръсти. С нея успявах да поема глътка въздух, защото по този начин само можех да дишам спокойно. Тя бе причината да разбуля мракът които ме обграждаше, макар и в невидение за всяка моя следваща крачка, пътят до отърването от тъмнината, си струваше всеки шибан риск който бях поел.
Може би съм вървял с години наред към търсенето на моята малка надежда, която да ми допринесе нова причина, страх и ключ към сърцето ми, за да успея да превържа многократно, нанесените дълбоки рани, да притъпя болката им и да намеря най-сетне лек за скръбта си. И вярвам, че в същия период от време, пазех в шепите си онази свещ от всяко злочестие, от всяка капка дъжд на мъката си, наречена надежда, защото тайно в дълбините си знаех колко поддържах огънчето което ще ми проправи път през мрачния тунел на гибелта.
