Tap out (BG Fanfiction)

Глава трета

" Опасявах се, че след тази нощ.. щях да потъна в дълбоките води на Бийбър. "
(Думи 2307)

Беше сряда. Първата сряда, в която се събудих с мисълта за него. Наддигнах клепачите си бавно. Половината ми съзнание все още беше в съня с Джъстин, който сънувах. Минаха няколко секунди преди да осъзная, че вече съм будна и около минута преди да осъзная, че главата страшно ме боли. Надигнах се от възглавницата, подпирайки се с ръце на матрака. При това действие главата ме заболя още по-силно. Започнах да търкам с палци слепоочието си и да се опитвам да предотвратя болката. Но безуспешно. Станах от леглото и се запътих към дрешника, заставайки централно пред десетките рафтове с дрехи. Отне ми около минута преди да подбера тоалета си, който се състоеше от прилепнал клин и обикновен, бял, потник. Минах през банята, посвещавайки си около час в помещението, тотално увлечена в мислите си и опияняващия мирис, които създаваха разтворените ароматни соли, във ваната. Навлякох набързо розовия си, пухен, халат и се върнах обратно в стаята си, а след мен се провлачваше й парата, предизвикана от нагорещеното помещение. Застанах пред гардероба с плъзгащи се врати, където се съдържеше всякакъв вид бельо който притежаваш. За момиче като мен, което не водеше полов живот, разполагах с доста привлекателен тип бельо. Макар да бях задръстена за годините си, поне не изоставах назад с модата и винаги се стараех да съм в тренд с всичко ново случващото се около стилове като дрехи, марка електроники или обувки. Опитвах се да водя нормален тинейджърски живот, но очевидно той просто не беше за мен, не пасваше с идеалите ми, не намираше място в природата ми. Мислено благодарих на майка ми за невероятния й усет за модата, който притежаваше и благодарение на нея, аз също го бях наследила.

По-голямата част от деня я бях пропиляла в леглото, пуснала някакъв случаен филм на лаптопа и отнесена дълбоко в мисли. Джъстин беше заел по-голямата част на съзнанието ми, предизвиквайки нови и непознати емоции у мен, които затопляха тялото ми по неописуем начин. Образа на Джъстин, държейки слабото ми тяло в ръцете си, караше сърцето ми въодушевено да се разбива в гръдния кош с риск да изкочи. Той беше истински Бог, непознат красавец които беше пленил сърцето ми без дори да го осъзнава.

Бях сигурна, че вече присъсвах в списъка му с "влюбени хлапачки". Едва ли бях единственото момиче, което имаше добър вкус за момче. Ако Джъстин някога навие разсъдака си и замине на църква, то съм обедена във факта, че всяка монахиня ще захвърли расото си, само за да успее по някакъв начин да се докосне до изящните му черти. Та кой ли не би? Той беше истинско олицетворение на "секса", същински Бог. Всяко момиче, имала шанса дори за една вечер да бъде с него, то е огромна късметлийка.