„ Да я сломи за кратък момент в който да почувствам тялото си отново живо и кръвта по вените си кипяща, а сърцето биещо в буен завладяващ ритъм. "
(Думи 2789)
- Добре дошли, господин Мариано! - подадох треперещата си ръка към мъжката фигура пред себе си, неохотно и притеснено.
- Благодаря, Беатрис. За мен е удоволствие да се запознаем. - обхвана ръката ми, здрависвайки се, докато сърцето ми се покачваше в гърлото и възможността да дишам и преглъщам – се понижаваше до минимума.
- Удоволствието е изцяло мое. Чакам този момент от дълго време насам, това е сбъдната мечта. Благодаря Ви за добрите чувства с които ме посрещнахте. - усмихнах се широко и погледа ми непрестанно пълзеше към различни посоки, в стремеж да запечатам този миг с най-дребния му детайл.
- Ние ви благодарим за удовлетворяващото посрещане, предразположихте ни да се чувстваме като в своя собствен дом. - Скайлър мигновенно сподели мнението си и кръстоса краката си докато се настаняваше удобно на матирания диван, до майка ми която гордо ме съзерцаваше отстрани.
- Знаеш, че тук е като твой дом, Скай. Винаги си добре дошла. - майка ми отговори през топла усмивка, разтривайки нежно кокълчетата на приятелката до себе си.
- Знам го, благодаря ти, Елизабет. - през усмивката й, можех да усетя топлината която чувстваше вътре в тялото си. Щастието, което едно тихо гласче в умът ми, ми подсказваше, че през последните дни и е убягвало.
- Тя е прекрасна, Елиза. Почти всяка черта на лицето й е изписана досъщ като твоите. Красотата в семейството ви е наследствена. - Антъни, господин Мариано, се включи в разговора, отправяйки поредния комплимент който караше бузите на майка ми на почервенеят от смут и срамежливост.
YOU ARE READING
Tap out (BG Fanfiction)
FanfictionЖивотът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...