Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Тази глава, както и всички останали – НЕ СА ПРОВЕРЕНИ ЗА ГРЕШКИ! Съвсем скоро предстои редакция!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ Барута е заседнал между раните ми и е полепнал по непцето, с всяка глътка за свеж въздух усещах аромата му. Ухание на смърт, пепел, безсилие и надежда за нещо по-добро. "
(Думи 9794)
Вятърът се блъсна в лицето ми в момента щом натиснах копчето надолу, а стъклото до лявото ми рамо не се снижи докато не се изгуби в процепа. За момент притиснах тялото си към вратата и хладният полах се разнесе из колата, но това усещане имаше вкус на свобода. Чувствах се освободена от клетката, в която бях държана така дълго време, че ми отне няколкo размисъла докато опозная чувството на независимост. Отдавна не го усещала, като криле върху гърба си и като лидер на някоя група, може би и като птица сред ято. Не се чувствах повече задушена и зависима от обстоятелствата, в които насила ме бяха натикали все едно зад решетките в някой строг женски затвор. Нито пък чувствах онази Богиня в тялото си съкрушена и разбита от самотата и тъмнината, която я обграждаше. Дори и тя сега летеше, точно зад гърба ми, отново като ангел пазител.
После го погледнах, моят закрилник и моето най-голямо престъпление, което бях извършвала някога. Стоеше съвсем небрежно с лява ръка върху волана, а другата спокойно и лежерно се беше наместила върху лакътника на седалката, очите му блуждаеха отвън на пътя, сред десетките коли, които умело заобикаляше. Устните му бяха свити в права линия и можех да се закълна, че в този момент не беше толкова съсредоточен върху пътя, колкото върху поглъщатите мисли, които го превземаха. Страхувах се да не би да размисли и да обърне колата и да ме върне обратно при Бруклин, да се отметне от думите си и да ме изостави да се оправям сама със семейните си проблеми. Но, той не го направи, бях сигурна, че мислово се бореше с това чувство и любовта му към мен надделяваше над противоположното.
