Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
" Мисля как някой ден ще я изгубя, а аз ще съм неспособен и безсилен да се справя с липсата й. "
(Думи 4573)
Тишината и разбиващото се ехо от стрелките на часовника, се удряха в стените на стаята и вяло достигаха до ушите ми, докато концентрацията умело отбягваше да се съсредоточи върху белия лист насила забутан в ръцете ми.
Мислите ми съвсем не бяха на място, нито приспособени към миналогодишния материал, който трябваше да попълня в празните редове на теста. Минутите се влачеха бавно, но славно, времето напредваше колкото и усилия да полагах за да го забавя, а белия лист между пръстите ми си оставаше все същия както в началото. Но не можех да се съсредоточа, нито да подтисна еуфоричната си усмивка, проявена от момента ни с Джъстин преди около час.
Той ме обичаше. Емоциите не бяха ме напуснали никак все още, а съзнанието ми ме тормозеше допълнително, когато връщаше лентата назад - отново и отново. А ефекта беше все същия, изживявайки го като за първи път. Ритъма на сърцето ми беше толкова ускорен, че понякога срамежливо се оглеждах настрани за да не би някой да го чува. Неволното изпускане на въздишки, пък беше създадено от ниския ми контрол на търпение, който губех.
Търпението ми се изчерпваше, желанието да заровя нос във врата му и да усетя устните му върху своите, да вкуся ментата и тютюна с които бяха напоени кожата, беше по-силно от всякога, а първия час тепърва преминаваше над средата си.
Скръстосаните крака под чина, се клатеха нервозно, а трусът отразен върху метала наподобяваше на заметресие. Спечелих вниманието на Бруклин, която по намръщеното й лице и присвития поглед, не изглеждаше особено доволна от нетрезвените ми действия които се отразяваха не само на моята концентрация.
- Стига ми този дърт плешивко и досадния му час, а ти реши и ти да се включиш. - раздразнено прошепна Бруклин и остави химикала си в страни.
