Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"Обикнах всяка негова частица, която прилягаше на моята празнота перфектно и заедно очертавахме един силует зад гърбовете си. "
(Думи 2883)
Думите произнесени с желание и страст, проплъзнали се несъзнателно от устните ми, формолирайки ги в просто изречение, ме удариха като ток, пронизвайки цялото ми тяло. Лицето ми мигновенно се изви в изненадваща гримаса, не по различна от тази на Джъстин.
Но наистина ли исках това?
Исках ли да прекарам свободните си десет минути преди първият ми час, с Джъстин и реализирането на подмислите ми? Колебливо размърдах глава в отговор на въпросът си. Захапвайки шанса да се полюбувам на оголения му торс и здравите му ръце да покоряват кожата ми, щеше ли да е грешка? Или се смяташе за правилно?
В главата ми нахлуха стотици мисли с една и съща съпроводена тема, която затрудняваше притокът ми на въздух. Накъсани кадри, пресъздадени от обогатената ми фантантазия - породена от хилядите романтични романи, се сблъскваха с умът ми, играейки си с въображението ми. И сърцето ми потрепна, може би от одвоено любопитство, може би от ужас за мръсните ми мисли. Но знаех едно, това не бях аз.
Това не бях аз. Не бях онова семпло момиче, заинтригувано от поредния роман и заровила нос в мръсно-белите страници, чиито очила дразнеха кожата на носът когато се свличаха надолу. Не бях тази която се потресаваше от престъпниците и мафията, които редовно се въртяха по вечерните новини, а след тях се шмугваше под одеалото си със свита ръце от уплаха. Нямах нищо общо с предишното си аз, което би намерило изминалите събития за смразяващо кръвта ти от ужас и страх. И определено не бях тази която в онзи миг си представяше сексуални отношения с приятеля си, посредата на двора в училище. Кога се бях превърнала в това?
