Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"С всяко редене по една част от пъзела се губи. А аз резервни нямам."
(Думи 3486)
- Заповядайте, поръчките Ви! - атрактивния сервитьор поднесе с деликатност храната ни и постави върху чифт бордо салфетки, прибори за хранене.
- Благодаря.. - измрънках под носът си, закопана в обилно количество мисли под все противоположна тематика.
Все още бях ефектирана от безпристрастието на Джъстин и целоустремените лъжи които като по инстинкт, се формолираха в съзнанието му и профучаваха от месестите му устни, със светкавична скорост. Беше ме лъгал не веднъж, а именно поради този факт видно можех да разгранича истината от лъжата за по-малко от миля секунда, след като изречението вече бе станало част от една от темите в хаоса, или така наречен - главата ми.
Лъжата трудно можех да опростя, когато със сигурност знаех, че нещата съвсем не са наред и контрола над тях беше изпарен безпаметно. Лъжата беше опция, грешно грешение което Джъстин реши да предприеме, мислейки, че нещата имаха шанс да се подобрят, въпреки и двамата дв знаехме, че те никога нямаше да бъдат дори и приблизително до тях. Бяхме прецакани. Отношенията ни бяха прецакани. Прецакан беше факта, че знаех какво всъщност се случваше около двойственият му живот, но забутвайки тази мисъл на страна, инатът ми поемаше всичко в свой ръце и изпълваше цялото ми същество докрай с положителна енергия. Положителна за предстоящия скандал който щях да спретна, за своя лична изгода.
Джъстин ме подценяваше, а това никак не ми се нравеше добре. Не бях като останалите момичета с които е прекарвал през свободното си време в задоволяване на сексуални нужди, нямаше да падам в краката му и да се търкам като бездомно котенце търсещо утеха и спокойствие. О, не, определено това нямаше никога да се случи. Нямаше да му позволя да ме върти около пръста си и да следвам заповедите му, да вярвам на нелепите скалъпени лъжи които без колебание, се изнизваха уверено по езика му. Не бях негова кукла на конци, която във всеки един момент да разпуска и да играе с конците й по негово желание.
