Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ От очите му се разкри изгаряща, унищожителна воля, която изсмука дъхът ми. " (Думи 8315)
Най-дългата глава която съм писала до сега!
Събудих се със смътно усещане за нещо топло и меко. Обгърна ме чувството на сигурност и блаженство. Без да отварям очи, се усмихнах, размърдах се и се отдадох с наслада на приятното усещане, ала внезапно изпитах остра, пронизваща болка.
Застих, намръщих се, стиснах очи и се помъчих да разбера къде е източника на болката. Бавно проумнях, че болката е вътре в мен и е свързана по някакъв необясним начин със същността ми, а чувството за мекота и топлина идваха някъде отвън. Обвзе ме безпокойство, объркване и неясен страх. Горещината сякаш се плъзна по тялото ми и ме притисна. Клепачите ми неволно се вдигнаха. Обхващаше ме ужас при мисълта да отворя очи, ала накрая се престраших, защото нямах друг избор.
Премигнах няколко пъти и се втренчих с безизразен поглед в пространството, докато се опитвах да осъзная факта, че топлината идваше от снопа слънчева светлина, който обливаше лицето ми и мъчително ме заслепяваше. Силната пулсираща болка отслабваше и изпълваше цялото ми същество. Мекотата бе нещо съвсем различно – нещо, което обгръщаше тялото ми, нещо гъвкаво, бяло и топло.
Очите ми бавно привикнаха към светлината. Постепенно различих неясните очертания и форми, потънали в оттенъците на сиво и бледосиньо. До мен лежеше някакъв неподвижен предмет – система за вливане, окачена върху матална повдижна закачалка, която беше висока колкото ръста ми.
Мъчех се да си спомня, като смътно осъзнавах, че тялото ми не биваше да принадлежи тук, и се досещах, че тайната представляваше ключът към загадечен свят, в който бях попаднала. Умората ми надделя, а болката се засили. Отпуснах клепачи и се оставих на мракът да завладее и отнесе обратно в тихите дебри на съня.
