Глава първа

1.1K 20 6
                                    

" Това беше грешка.., но понякога грешките ни водят до моменти, които предопределят живота ни. "
(3359 думи)

Първи септември, 2018 година.
Беше началото на месец септември, можех да усетя долавящата миризма на прииждащата есен, която с малки крачки се доближаваше до нас. Сезона ме предразполагаше, подсилваше желанието ми да си остана у дома, обвита като какавида в полареното си одеало, заровила нос над книгите.

Есента беше красив етап от годината, противоположни цветове от листа се спускаха нежно от дърветата и играеха луди танци във въздуха. Обстановката ставаше по комфортна, а горещите напитки тайничко те привикваха към себе си, докато силния мирис на пай от тиква гъделичкаше ноздрите ти.

Животът ми беше съвсем необикновен за едно седемнадесет годишно момиче. Не обичах да излизам през уикенда, кършейки тялото си в различни пози, в някоя дискотека. Не харесвах хора които употребяват алкохол, стремях се да отбягвам контакт или допир с този тип хора. Приемах единствено цигарата, разбира се, когато е в нормални количества дози. За мен бе нормално да се пуши поне два, максимално три пъти в деня. Не обичах да ходя на купони, които се създаваха от мои съученици в техните вили, макар да се изливаше цялата гимназия там, един човек винаги липсваше.

Аз. Бях прекалено скучна, както се изразяваха останалите.
Скучна за партита, нощни клубове, та дори и да се излезе на кафе с мен не беше забавно. Бях пълна протиположност на връсниците си, те бяха морето, а аз бях малките локвички създадени от капчици дъжд, насъбрали се във вдлъбнатина в земята.

Беше късно вечерта, около единадесет часа. Задълбочена в една от любимите си книги на "Никълъс Спаркс„ несъзнателно бях изгубила представа за времето. Ясно си спомням, че когато започнах да разлиствам отново книгата, нежните следобедни лъчи на слънцето, гъделичкаха кожата ми. Благодаря ти, Никълъс, че караш времето ми да лети заедно с твоите твордби - помислих аз и отстраних книгата от ръцете си, поставяйки върху нощното ми шкафче намиращо се в близост до спалнята. Разтърках сънено очи, опитвайки се да фокусирам погледа си, главата ми беше замаяна. Навсякъде около мен се въртяха ситни черни букви и бели фонове, чувствах се странно и същевременно удотволерено от себе си. Бях прочела на един дъх едва за няколко часа цяла книга, "С дъх на канела." Истински опиат които те поглъща и преобръща с главата надолу.

Tap out (BG Fanfiction)Where stories live. Discover now