Гледна точка на Рос
Сноши не можах да заспя. Ако питате защо, мисля че знаете- Лаура ме целуна. Тя наистина ме целуна..
Тя наруши правилото ми никога да не целувам момиче на първа среща. Целуна ме, а ние дори не излизаме. Но по някаква причина не ми пука.
Помислих в тази посока. Преброих момичетата, с които съм излизал и изравних чувствата си към тях до сто. Общия резултат беше равен на чувствата ми към Лаура.
Взирах се в тавана и забелязах Лаура да пие кафе на балкона си.
Незабвно станах, отворих стъклените врати и й се усмихнах
- Добро утро.
Тя ме погледна и ми се усмихна.
- Добро утро.
Двамата се блегнахме на первазите на балконите си и се загледахме един в друг.
Беше неловко... странно, никога не ми е било неловко с момиче. Но Луара все още не беше потвръдила нашия статус. Не знам какво беше онова снощи.... Двойка ли сме сега? Надявам се.
- Ееееее, искаш ли да се потаем някъде днес, например в мола?
- Хммммм, имаме само едно домашно за понеделник, така че......добре!
- Наистина?! Страхотно!
- Само ми дай малко време да се приготвя и ела да вземеш.
Аз кимнах и тя се завъртя, за да влезе в стаята си с нейните люлеещи бедра. Лолллллл...........
След като тя се влезе, се прибрах в моята стая, за да си облека нещо хубаво.
Слязох по сътлбите и бях посрещнат от Райкер и Роки, които тичаха около къщата и спряха, когато ме видяха.
- Лол, какво те наддига от онази стая?- попита Роки.
- Моля те, не ми казвай, че е още едно момиче, с което ще срещаш на паркинга на мола.- простена Райкер.
- Какво?! Не! Днес ще излизам с Лаура.
- Ох, добре, излизаш с Лаура.... ЧАКАЙ МАЛКО! ИЗЛИЗАШ НАВЪН С ЛАУРА?!?!?!- усмихна се Райкер.
- Е, технически излизаме навън, така е.
- Ъ? Значи сте двойка?- очуди се Роки.
- Ами..... все още не съм сигурен.
- Не си сигурен дали излизате?- засмя се Райкер.
- Е, тя ме целуна снощи и....
- ТЯ ТЕ Е ЦЕЛУНАЛА?!?!?!- изказаха очудването си двамата ми братя в един глас.
