Гледна точка на Рос
Очите ми все още не можеха да се фокусират върху нищо друго, освен върху дневника. Тя се мести?! Сериозна ли е?!
Седнах на леглото, а тя се събуди. Лаура потърка очи и ми се усмихна.
- Хей... За-защо още си буден?- попита и седна.
Включих лампата.
- Ще ми обясниш ли това?- попитах строго.
Показах й дневника, а тя започна да търка очи, за да го прочете.
- НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ НЕ МИ КАЗА, ЧЕ ЩЕ СЕ МЕСТИШ!- развиках се.
Усмивката й се скри и тя ме погледна невярващо.
- Рос, аз няма да се местя!
- ТОГАВА МИ ОБЯС-
- Това е старият ми дневник.- отряза ме тя.
Устата ми се отвори. Трябваше да се сетя по-рано.
- Не мога да повярвам, че си помисли, че ще те напусна. Познаваш ме по-добре.- въздъхна Лаура.
Замлъкнах и затворих дневника й, след което го върнах обратно под леглото.
- И не мога да повярвам, че си ми чел дневника. Това е лично, Рос!- запротестира тя.
Погледнах надолу към пръстите си.
- Знам...
- Тогава защо го направи?- попита строго.
- Просто... Исках да знам някои неща.
Тя кръстоса ръце.
- Искаше да знаеш някои неща? Лични неща? Рос, този дневник е само за мен.
- Да, знам.
- И все пак си го прочел
Въздъхнах, защото водехме малък спор, който можеше да се превърне в голяма работа.
- Просто трябваше да знам някои неща...
- Какви неща?
- Просто неща.
- Рос, не ме интересува, моят дневник е МОЯТ дневник.
- Съжалявам. Аз просто наистина трябваше-....
- Да знаеш нещо, разбрах.- отряза ме Лаура.- И какво им е толкова важното на тези "неща" все пак?
- Нищо...-казах, срещайки погледа й.
- Защо просто не ме попита?!
- Защото не мога!
- Защо?
- Защото не е нищо конкретно.
