Гледна точка на Лаура
Седях на леглото си и сканирах учебника си по психология.
Сега беше 7:00 вечерта.
Трябваше да се срещна с Рос в 5:00 следобед на балкона. Но всичко беше наред. И без това не се беше показал.
Косата ми беше на кок, а бретона ми се спускаше свободно върху челото ми. Носех очилата си и бях обула къси панталонки.
Тогава чух такъв звук, че ми се стори, че стъклената ми врата е замервана с камъни.
Игнорирах този звук и продължих да сканирам учебника си.
След това го чух отново.
-Трябва да е Рос.-измънках на себе си аз.
Тогава отворих стъклената си врата и няколко хвърчащи камъчета ме удариха.
-ОХ!
-ОХ БОЖЕ МОЙ! СЪЖАЛЯВАМ, ЛАУР.
Тогава оправих тениската си и я смъкнах малко по-надолу, защо пъпа ми се виждаше.
После се наведох над перваза на балкона ми.
-Виж кой се показа най-накрая.
- Какво имаш предвид?
- Ти каза 5:00, а сега е 7:00
- О, да! Съжалявам, забравих.
-Както винаги...
- Казах, че съжалявам. Окей? Не е голяма работа. Не се случва за първи път.
- Добре, Рос, добре. Но къде беше между другото?
- Ох, срещнах това момиче...
-Ясно разбрах.- аз въздъхнах.
-Какво?
-Рос... не мислиш ли, че се вманиачаваш по момичетата?
-Какво? Не!
-Мотаеш се с различно момиче всеки ден сега!
- Опитах да те помоля да се помотаеш с мен, но ти си заета!
- Да, защото съм! Не ми е приятно да виждам как третираш момичетата като играчка, която сменяш. Всеки ден.
- Виждам какво става тук...
-Какво?
- Моята Жулиета ревнува...
- ХАХАХАХАХА! Само в мечтите ти!
-Всичко е наред, Лаур. Ти си много пъти по-красива от нея.
- Алллл, ти мислиш, че съм красива?
-Хммм, да видим. Завърти се.
