Все още вечерях със семейство Линч. Седях между Рос и Райдел.
Райкер продължаваше да ми разказва истории за Рос.
-... И той продължваше и продължаваше да разказва колко си красива.
-НЕ, НЕ ГО ПРАВЕХ!- каза Рос свенливо.
Изкисках се.
-Не мислиш, че съм красива?
-Не, мисля го, но пр...- той спря да говори, осъзнавайки какво е казал.
-ОООООЛ.-Райдел се обади.
Момчетата започнаха да се шегуват с него и го побутваха леко.
-Добре, добре, седнете долу- каза Сторми.
Аз се усмихнах на семейството на Рос.
Той не посмя да погледне към мен, но аз продължавах да му се усмихвам.
-Еее, Лаура, знаеш ли, че Рос е от онези играчи?- каза баща му Марк
Тишина обвзе стаята.
-Тате...
-Не, искам да я попитам.
Погледна ме.
-Е, ами не бих го нарекла точно играч...
-Той довежда у дома момиче всяка седмица, а понякога дори и всеки ден!
-Познавам Рос от години и мисля, че е много сладък.
-Това е забавно, защото той третира момичетата като боклук.
-Скъпи, спри.- Сторми се обади.
-И сега довежда у дома теб, единственото момиче, за което мислех, че няма да нарани.
-Той не ме е наранил.
-Моля те. Рос обикновенно води момичетата за вечеря. После ние ги засипваме с въпроси и накрая те си тръгват.
-Тате, тя е различна! Това е най-добрата ми приятелка!
-Хаха, това е забвано, ти казваш това на всяко момиче, което доведеш тук.
Погледнах към Рос.
-Това не е вярно.- каза ми той.
-Защо не погледнеш напред скъпа, преди той да е разбил сърцето ти, както обикновенно прави с другите момичета?
-ТАТЕ!
Погледнах надолу.
-Е, става късно. Аз ще се прибирам. Благодаря за вечерята, беше много вкусна.
Аз станах и тръгнах да излизам. Сторми ми се усмихна.
-Ще те изпратя.
