Гледна точка на Лаура
Стягахме всичко, защото днес се връщахме у дома. Мама и тате товареха колата, Ванеса се беше облегнала на едно дърво и си режеше ноктите, а аз..... Аз гледах как Рос и Мат си говорят.
Усмихвах се, те се смееха и говореха за някакви мъжки работи. В края на разговора просто се здрависаха и си казаха довиждане. Рос дойде при мен с усмивка на лице.
- Значи, сега с Мат сте добри приятели, така ли?- изкисках се аз.
Той извъртя очи и обви ръка около рамото ми.
- Всъщност е много готин. Знаеше ли, че се интересува от музика?
-Да, винаги съм му била братовчедка.
- Хайде да се прибираме, липсват ми нашите моменти на балконите.
- Имахме един снощи.- изкисках се
- Е, искам още, затова да тръгваме.
Прегърнах го през кръста с една ръка, докато си вземахме довиждане. Когато се качихме в колата, отпуснах главата си на рамото му. Баща ми запична да кара към хоризонта, а Рос да се заглежда с празен поглед през прозореца.
Побутнах го леко, а той ме погледна.
- Какво?
- Нищо, пътя до вкъщи е дълъг, трябва поне да ми говориш.
- Наистина ли трябва?- въздъхна той.
Пляснах го по гърдите и го погледнах.
- Шегувам се, за какво искаш да говорим?- попита.
---------------------------МАЛКО ПО-КЪСНО-----------------------------------
Гледна точка на Рос
Най-накрая си бях вкъщи, лежейки в леглото и взирайки се в стената.
- Боже, липсва ми Лаура- казах си аз.
За последно я видях преди три минути, а вече ми липсваше. Погледнах към прозореца й, но завесите я бяха пуснати и ми пречеха да я видя.
Тя имаше някакъв ефект над мен. Като дрога или нещо друго. Нуждаех се от нея..... И се надявах, че и тя се нуждае от мен.
Ъхххххх, не можех повече така. Станах от лежащата си позиция и излязох на балкона си. Приближих се до ръба и скочих от другата страна.
Почуках на стъклените врати и след няколко секунди, завесите се вдигнаха.
Лаура оформи с уста думата "какво?', а аз и жестикулирах да отвори вратата, което тя направи след малко.
