Гледна точка на Лаура
Прибрах се вкъщи от къщата на Рос. Бях в стаята си и просто си седях там, мислейки си за това, което той преди малко ми каза.
Аз съм специалното момиче, за което той говореше... Просто не знам какво да правя.....
Завесите ми бяха спуснати и не можех да видя дали случайно не е на балкона си.
Но аз трябва да говоря с него.... Независимо от това, че не знам какво да му кажа.
Аз станах от леглото си и извървях пътя си до балкона ми.
Отворих стъклените си врати и той беше там, подпирайки се на балкона си, четейки още един роман.
Аз се изкисках и пристъпих към него тихо, докато още не ме беще забелязал.
-Ромео.
Той погледна нагоре.
-Ох, здрасти, Лаур. Не съм те виждал много дълго.-пошегува се той.
-Какво четеш?-изкисках се аз.
- "Ромео и Жулиета".
- Отново? Това е може би десетия път, в който я четеш.
- Защото е мнооооооого добра!
Аз просто въздъхнах и се подпрях на балкона си, разграничавайки лицата ни на инчове разстояние. Усмихвах му се.
-Какво?- попита той.
- Аз съм твоето специално момиче.-казах аз шеговито.
Той изпъшка и извъртя очите си.
- Престани да се шегуваш с мен. Не е забавно.
- Аллллл, нима намерих слабостта на Рос Шор Линч?-ахнах аз фалшиво.
- Както и да е....
- Само се шегувам. Просто бях полъскана.
- Какво значи това?- той се усмихна.
Позамислих се за малко и се загледах в луната.
- Значи, че ми харесва, че ме харесваш. - тогава пак се загледах в него.
Наистина започна да става ужасно. Изобщо не мога да разбера какво се случва в момента.
- Еееее, мислиш ли да ми обясниш напрежението между нас в момента?- той се усмихна.
- Кое напрежение?- аз се усмихнах.
- Ами, аз открих, че ти харесва това, че те харесвам по начина, по който те харесвам.
Загледах се в очите му и се усмихнах.
Той се загледа в мне по същия начин. През годините се заглеждахме един в друг без това да значи нищо. Но този път го почуствах различно. Защо го чувствах различно? Може би заради това, че той ме харесва? Или може би защото и аз го харесвам?
-Наистина не мога да обясня.- изкисках се аз.
- Тогава какво? Просто ще оставим напрежението да продължава напред в остатъка на живота ни?
- Какво искаш аз да направя?
- Хмммм не знам....- изпъшка той.
Той погледна надолу без да повдигне главата си, за да ме погледне. Никога не съм била третирана като едно от неговите момичета. Но какво трябва да направя аз сега? Да му кажа, че го харесвам....увеличава шансовете ми да съм обичана от играч.
