Гледна точка на Лаура
Аз бях в училище при шкафчето си и го оправях. Още един час и щях да се прибера. Така, да видим- тетрадка по алгебра, книга, калкулатор.....
Изведнъж около мен се обвиха чифт ръце и почувствах, че на лявото ми рамо се е облегнала една брадичка.
Огледах се и видях Рос.
- Хей, маршмелол.
Изкисках се и извъртях очи игриво.
- Какво искаш?- казах аз, вземайки още нещо от шкафчето си.
- Просто те чакам, за да отидем заедно в час.
Аз затворих шкафчето си и забелязах, че всички ни гледат. Беше ми странно.
- Рос, ще се отдръпнеш ли от мен? Всички ни гледат.
Той направи каквото го помолих, махна си ръцете от мен, а след това и брадичката. Взе нещата от ръката ми и започнахме да ходим и почти всички ни гледаха. Никой не ме тормозеше, всъщност даже ме уважаваха заради високия ранк на честта ми.
Трябва да са шокирани да ме видят с Рос, никога преди не са ме виждали с момче.
Чух ги да си шушукат докато с Рос минавахе.
- Това да не е гаджето на Лаура?
- Лаура най-накрая си има гадже?
- Рос и Лаура?
- Пххх нищо чудно, тя еинаги избира него за партньор.
Аз наклоних глава, кискайки се на коментарите им. Всички следяха живота ми, сякаш беше телевизионно предаване. Явно само чакаха, докато най-накрая си намеря гадже или нещо, защото бяха изумени как оцеля целият ми живот, след като непрестанно учех.
Рос ме побутна по раммото и аз направих същото.
В този момент стигнахме класната си стая и седнахме един до друг. Бяхме подранили, учителят още не беше дошъл, затова решихме да си поговорим малко.
- Изглежда, че си известна в това училище.- подсмихна се той леко.
Аз въздъхнах.
- Не ми напомняй. Всичко е по твоя вина.
Той ахна фалшиво:
- И с какво по-точно съм виновен аз, маршмелол?- пошегува се той.
- Дойде в моето училище.- подсмихнах се аз.
- Мех, за добро е. Имам предвид, откакто съм тук, ти се научи да се забавляваш, докато пазиш репутацията си на добро момиче.
Шляпнах го игриво.
- Аз не съм добро момиче.
- Да, разбира се, че не си.- каза той съркастично.
