Гледна точка на Рос
След като с Лаура си поговорихме малко на балкона, й помогнах да събере багажа си. Тя отиваше да види роднините си.
- Добре, мисля, че това е всичко.
- Наистина искам да дойда с теб....-въздъхнах.
- Тогава ела.- каза Лаура и ме прегърна през кръста.
- Нах, всичко е наред.... Връщаш се довечера, нали?
- Какво? Не, връщам се утре.- присви очи тя.
- КАКВО?
- Със семейството ми оставаме там и вечерта.
- КАКВО?! Мислех, че просто ще ги посетите и ще се върнете довечера.
- Не забеляза ли, че вземам и дрехи?
Е, малко се очудих, че взема дрехи, но мислех, че това е момичешка работа.
- Но..... Но.... Но ти.... АЗ НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ОЦЕЛЕЯ ЦЯЛ УИКЕНД БЕЗ ТЕБ!
- Тогава ела с мен.- предполижи тя.
- ДОБРЕ! ЩЕ ДОЙДА!
------ МАЛКО ПО-КЪСНО------
Гледна точка на Лаура
Седях на стълбите, гледайки как Рос говори с родителите ми. Да, трябваше да ги попита дали им позволява.
- Може ли и аз да дойда?
- Разбира се!- радостно каза мама
- Хмммм, добре.-измърмори тате.
- ДА!- извиках аз.
Всички извъртяха глави към мястото, където седях. Усмихнах им се.
- Ъмммммм, здрасти, Рос... Значи ще идваш с нас?
- Не чу ли нищо от мястото, на което се криеше?
Слязох по стълбите, държеейки багажа си в ръка.
- Излизаме след малко, ще имаш ли време да си направиш багажа?
- Ъммммм, да, нуждая се само от малко дрехи. Оставаме само за тази вечер там, нали?
- Да, да, само за тази нощ и се прибираме.... А, и между другото, Сторми знае ли, че ще идваш?
- О, ъммм, все още не. По-добре да отида до вкъщи за малко.
- Добре, скъпи, ние ще загреем колата и ще те изчакаме.
Той кимна възпитано.
- Може ли да дойда с теб?- попитах го аз.
