Гледна точка на Лаура
Дните минаваха и..... Животът ми никога не е бил по-хубав. Събрах се с Рос и се оказва, че той не ме е разсейвал, а вдъновявал.
Благодарение на подкрепата му отново се справях добре в училище. Отново заппочнах да зе усмихвам истински. Но не можех да спя особено добре, защото си мислех за него.
Днес в училище беше много свободен ден. Балът беше след няколко дена и в момента училището се подготвяше. В този ден нямахме часове, но трябваше да дойдем, за да си направим проектите, да управим пропуски и така нататък. Но все пак беше забавно.
Когато свърших с работата си, отидох при шкафчето си, какго обикновено, за да разчистя ненужните неща от него.
Лол..... До бала оставаха няколко дни. И една семица след него завършвахме. Но времето беше най-малката ми грижа.
Балът.
Знаех, че Рос ме беше помолил да му бъда дама за бала. Но това беше преди д станем двойка. Дали щеше да ме попита отново? Както пита едно гадже? Защото това беше мечтата ми.
Вярвате или не, както се бях заровила в мисли за Рос, познат за мен чифт ръце се обви около кръста ми. И казвам познати за мен, защото той беше единственият, който би могъл да го направи.
- Хей, маршмелол.
Боже, използваше този странен прякор, който в началото мразех, но след това толкова ми липсваше. От колко време ли вече ме наричаше така?
Той отпусна глава на рамото ми, без да ме пуска от прегръдката си.
- Здрасти и на теб.-казах аз, без да се откъсвам от шкафчето си.
- Е, свърпих два проекта за господин Дарвин и съм изтощен. Искаш ли да обядваме?
- Не сега. Искам да свърша с подреждането на шкафчето си.
Той въздъхна и махна ръцете си от мен. Той ме дръпна назад и извади няколко неща от шкафчето ми.
- Ама ти какво....
Преди да съм си дпвършила изречението, той хвърли всичко в близкото кошче.
- Ето, сега в шкафчето ти има само учебници.
Погледнах го строго, а той се облегна на съседното шкафче.
- Какво?
-----------------------МАЛКО ПО-КЪСНО---------------
Бяхме в стола, както и повечето ученици. Почти никой вече не работеше, просто си говореха.
