Гледна точка на Рос
Влязохме в къщата до обора. Посрещнаха ни роднини на Лаура и предполагам техни съседи.
- ЧИЧО ЛАРИ! ЛЕЛЯ ДЖЕНА!- извика тя, прегръщайки ги.
Стоях зад родителите на Лаура и гледах картинката пред мен.
Секунди по-късно, малките й братовчеди(предполагам) ме заобиколиха.
- Тати, кой е този?- попита едното от децата.
Изведнъж всички стихнаха и ме погледнаха. Беше странно.
- Е, Ванеса, това твоето гадже ли е?- попита Лари и се доближи към мен.
Видях Лаура да се киска в другия край на стаята и също да се доближава към мен. Тя ме обви с ръце и погледна към останалите.
- Не, този тук е моето гадже.- усмихна ми се.
- О, мила, първото ти гадже!- зарадва се леля й.
- Как се казваш, младежо?- попита чичо й.
Погледнах го в очите и му се усмихнах.
- Аз съм Рос.
Трите деца, които ме ограждаха, все още ме гледаха. Побутнах Лаура по рамото и тя ме разбра.
- Рос, това са Бинг, Джак и Лиз.- представи ги.
- Защо косата му е жълта?- попита момиченцето.
Погледнах Лаура, която сдържаше кикота си. Щеше да бъде дълъг ден.
----------------МАЛКО ПО-КЪСНО----------------
Беше пет следобед. Елън и Дамяно разказваха истории за Лаура и Ванеса. Сеемейството се беше събрало в хола.
Боже, трябваше да си остана вкъщи. Но така е по-добре, отколкото да не виждам Лаура цял ден.
Побутнах я по рамото и бях одостуен с поглед. От него разбрах, че на нея не й е по-малко скучно от на мен.
- Да излезем навън.- прошепна Лаура.
Засмях се и станахме от дивана. Излязохме навън, където не се виждаше нищо по-различно от полета и дървета.
- Имаш много готино семейство.- пъхнах си ръцете в джобовете.
- Е, благодаря ти.
Стигнахме ди бялата ограда, която разделяше имота от пътя. Хванах Лаура за кръста и я поставих на оградата. Тя ми се усмихваше, докато я държах, за да не падне.
