Гледна точка на Лаура
Гледам се в огледалото и си оправям косата. Проверявам дали изглеждам достатъчно дибре за срещата си с Рос- днес той ще ме води на кино.
Нося синя рокля на цветя, стигаща до коляното ми. Излгеждам секси с нея.........предполагам.....мисля......надявам се.
Някой отвори вратата ми. Обърнах главата си и видях баща си.
- Хей, тате.
- Мистър Линч търси някой, наречен маршмелол.
Бях говорила с баща си за Рос. Научих го да го приема и му показах, че се справя добре в клас, както и че прави много мили неща за мен- както например, че ми носи учебниците напът за вкъщи и че сутрин ме чака, за да отидем заедно на училище.
- Кажи му, че ще съм долу след минутка.
- Добре. -каза той и беше напът да излезе, когато аз го върнах.
- ТАТЕ!
- Какво?
- Дръж се мило с него.
- Да, да, знам.
Той затвори вратата, след което аз взех дамската си чанта и станах от табуретката.
Добре, имам телефон, пари, гланц за устни(за всеки случай) и още няколко неша.
Аз излязох от стаята си и слязох по стълбите. Долу заварих как гаджето ми си говори със сестра ми.
- Здравей, Рос.
- Здравей, красавице.- каза той и уви ръката си около мен.
- Рос е невероятен! Разказа ми уникален виц.- каза Ванеса.
- Той е мой.- казах аз и погледнах към нея.
- Добре, не се притеснявай, Лаура. Той е около три години по-малък от мен.
Аз просто извъртях очи и изведох Рос пред дома си.
- Има нещо наречено "ревност" и ти го изпитваш в момент.- изсмя се той.
- Не е забавно. Ти си ми първото гадже, така че не може да ме съдиш, че съм ревнива.
- Нека ти напомня, че ти също си ми първото гадже.
Рос отвори вратата на колата си и ме пусна да вляза, а той мина от другата страна и седна на шофьорското място.
- Ако имаш кола, защо ходим пеша до училище?- попитах аз.
Той ме погледна и започна да отговаря на въпроса ми.
