Гледна точка на Лаура
Беше единадесет вечерта и бяхме в стаята ми. И, да, ние, при това в моята стая.Боже, ако баща ми разбереше, щеше да ме убие.
- Е, какво искаш да правим?-попита той.
И двамата бяхме на леглото ми, облегнали гърбове на стената в полу-седнала позиция. Погледнах го със сбръчкани вежди. Така де, това "парти с преспиване" си беше само негова идея.
- До някъде искам да си тръгнеш.- отговорих.
- О, хайде де! Ще бъде забавно!
- Да, какво ли е по-забавно от това бившият ти да преспи у вас, при това на твоето легло?- саркастично попитах аз.
Той ме погледна.
- Това не е забавно.
- Шегувам се. Знаеш ли, още те обичам.- казах, облягайки глава на рамото му.
Той погледна, а по лицето му имаше смесени емоции. Като за начало, всичко това е извратено.
- Ееее..... Как е на училище?- попита той, веднага сменяйки темата.
- Фантастиочно.- саркастично подхвърлих аз.
Той се разсмя на отговора ми. Няма за какво да го обвинявате де.
- Кажете ми, госпожице Марано, какво е по-малко интересно в училище сега?
Извъртях очи, а той обви ръце около раменете ми.
- Преди, ученето ми беше хоби. Сега е само като високи очаквания.
- Не мога да те разбера напълно, но продължавай.- пошегува се той.
Изксиках се и се сгуших в него. Технически още можех да правя тези неща, нали? Имам предвид, вече му казах, че все още го обичам. Бяхме двойка, но не бяхме. Ъх, беше твърде сложно.
Гледах го как си играе на телефона. Харесваше ми, че не ме беше махнал от фона си, макар малко да ме притесняваше, че не знаех за тази снимка.
- Още ли спиш без тениска?
Той прекъсна играта си и ме погледна странно.
- Какво каза? Дали още спя без тениска?
- Беше просто предположение...
- Да, разбира се, че е само предположение....
Отместих очи, малко засрамена. Така де, какво ти ставаше, Лаур? Погледнах го отново и тениската му я нямаше.
Боже, дано можех да се наспя тази вечер.
- Така по-добре ли е?- попита той.
- Ох, млъкни.
---------------МАЛКО ПО-КЪСНО-----------
Гледна точка на Рос
Беше дванадесет и половина. Четиридесет процента бяхме будни, шестдесет спяхме. Светлините вече бяха загасени. Лежахме, завити с меко одеало. Все още не мога да повярвам, че Лаура се съгласи да направим това.
Бяхме в сложни отношения. И двамата бяхме необвързани, но.... Ъф, сложно е, не ми се обяснява.
Та, както казвах, с Лаура предимно се взирахме в нищото, а тя използваше ръката ми като възглавница. Разкахваме си истории докато очите ни не откажат. Тя обясняваше как се е фокусирала върху физиката тази седмица.
- Лаур, не искам да звуча грубо, но физиката не ме интересува.- прозях се аз.
- Съжалявам, просто търся тема, която да е достатъчно скучна, за да ни приспи.
Лаура изглеждаше по-бодра от мен. На мен ми спеше, не знам защо. Предпочирах да не споря.
- О, искаш отегчаващи теми, така ли? Има една история за това как Роки за първи път разбра за сладоледа "Роки Роуд".
- Чувала съм я поне десет пъти.
- Какво? Как?
- С него понякога си пишем.
Лол, не знаех, че бяха толкова близки. Но не ревнувах. Имам предвид, Роки си има гадже. Мисля. Понякога поглеждах съобщенията му. Пишеше си с това момиче вече три месеца. Но не можех да нарека това стабилна връзка.
Продължих да се прозявам и Лаура забеляза как клепачите ми се затварят, но аз се опитвах да ги отворя.
- Спи ли ти се?- изкиска се тя.
- Какво? Неееееееееее.....
- Хайде да по затворим очи за малко. Изглеждаш изморен.
- Доста повече от теб.- признах си аз.
Прегърнах я през кръста и оставих съзнанието си да заспива.
---------МАЛКО ПО-КЪСНО----------
Гледна точка на Лаура
Беше два и петнадесет сутринта. Късен час, но все пак бях будна. Гледах как Рос си спи сладко.
Изглеждаше смирен, но много щастлив. Най-вероятно се чудите от къде знаех. Е, просто го познавах достатъчно добре, за да знам. Имам предвид, ако не го познавах, нямаше спи сгушен в мен. Чудех се какво би било различно в днешния ден, ако с Рос все още бяхме заедно.
Всичко това се случваше по моя вина. Аз разбих сърцето му, аз не разпределих добре времето си за връзка и за училище. Сега просто си го исках обратно.
Част, не, не само част, но цялата му ли конструкция крещеше "ПРОСТО СЕ ВЪРНИ ПРИ НЕГО!"
- Рос, виж какво стана...-прошепнах.- Не, това беше драматично...
Добре, успокой се, Лаур, можеш да направиш това. Така де, сестра ми го правеше постоянно, отново и отново.
- Рос, понеже и двамата искаме отново да сме заедно, аз трябва да те помоля да излезем отново. Това, че скъсахме, се случи по моя вина. И мисля, че и за мен ще е добре да сме отново заедно. Това, което се опитвам да попитам, е- ще ме вземеш ли обратно?
Вътрешно се чувствах глупаво, че му го казах докато спи.
Усмихнах се, докато го гледах. Добре, Лаура, ще го повториш утре...
- Обичам те, Рос....
Приближих се и го целунах по врата. Върнах се към началната си позиция, надявайки се да не го събудя. Положх главата си по-близо до гърдите му и се почувствах по-комфортно. Затворих очи, чувствайки се по някакъв непознат начин.
И точно заспя, усетих устни на челото си.
- И аз те обичам.
------------
Здравейте, хора! Това новата, бих казала изненадваща, глава.
За ваше съжаление, утре (27.08) съм рожденничка и няма да разберете какво се случва. Дано не съм ви разстроила.
