Гледна точка на Рос
Знаете ли какви са предимствата да живееш точно до къщата на гаджето си? Можеш да я виждаш когато си поискаш, ако погледнеш през прозореца, стига щорите й да не се пуснати. Да не забравяме и, че би могъл да говориш с нея лице в лице по-често, да бъдете заедно.
А днешният ден, нашата тема беше колежът. Това ни беше на умът.
Лаура ми каза, че може да замине да учи за граница, но по никакъв начин не можех да приема това.
Най-вероятно ви звуча много егоистично, защото все още не беше факт. Но дори мисълта, че би могла да бъде да далеч от мен, разбиваше сърцето ми.
Все още бяхме далеч от този момент. Но съм гледал филм и знаех какво се случва. Момичето заминава. Двамата не могат да поддържат връзката от разстояние и всичко се обърква.
МАМКА МУ, РОС!
Зарових глава в лицето си, опитвайки се да забравя този ужасен кошмар. И тогава чух някой да почуква.
- Кой е?- казах, без изобщо да помръдвам.
Разпознах женски глас. Не на майка ми, по-скоро на Райдел.
- Рос? Всичко наред ли е?
- Д-да, добре съм.- отговорих.
Дори не знаех защо това ми беше на главата. Може би беше заради филма, който гледах наскоро.
Нуждаех се от въздух, за това грабнах скейта и се запътих към улиците. През минута поглеждах към къщата на Лаура. Тя не си беше вкъщи. Беше на рожден ден на братовчед си.
Добре, чувствах се свбоден, сякаш летях сред облаците. Което всеки знаеше, че обичах.
Всъщност, всяко нещо със скорост ме привличаше. Летене, сърф, скейтборд. Единственото нещо без особенно много скорост, което някога ми се беше случило да обичам, беше Лаура.
Бях чувал, че любовта е вечна. Но тогава защо се бях побъркал толкова, че броях дните, месеците и годините, които ми оставаха, преди всичко да се промени?
Може би трябваше да се съобразявам с това, което беше най-добро за нея.
Спрях и се загледах в колата им, която беше напът да паркира. Можех да видя погледа на Лаура на прозореца на автомобила им. Семейството й ми махна и се усмихна, след като излезе. Моето момиче беше последно. Тя ме съзря и малка усмивка грейна на лицето й. Приближи се към мен, а аз слязох от борда си и го оставих на тротоара.
