Гледна точка на Лаура
С Рос отново се излежавахме на балконите си, докато аз отварях учебниците си по различни предмети, за да му преподавам.
-Все още не го разбирам...- каза Рос.
Аз въздъхнах. Учехме вече два часа.
-Лесно е, биологията е науката на антибиотичнитеи биотитичните фактори , а метерологията е науката на времето и климата.
Той се почеса отзад по врата.
-ОК, мился, че започах да схващам....
-Как така изведнъж ти се прищя да учиш? Мислех, че не ти пука за оценките?
Той погледна надолу и отново се почеса по врата.
-Ъм.... мотивирах се.....
-Мотивира се?- казах аз, докато извъртах очи.
-Д-да...
Той мрази да учи, мрази оценките, цялата идея за училището. Мрази я.
Аз затворих учебника си.
-Приключихме ли вече?
-Ъм.... да.- усмихнах се
- Супер!...
Беше пълна тишина, докато не се взрях в залеза, а Рос в мен. Боже, защо прави това?
Погледнах го.
-Може ли да те попитам нещо?
-Разбира се.
-Каква е истинската причина, за да учиш?
-Просто исках да имам добри оценки...
-Ти мразиш да учиш. Мразиш и оценките.
-Е, може би е време за промяна.- той се усмихна.
Обикновенно не беше такъв, иначе ще да свири на китарата си или да кани момичета у тях.
Гледна точка на Рос
Добре, никога не съм казвал, че мразя училището. Просто исках да впечатля определено момиче.
-Ееееее? Искаш ли да правим нещо?
-Нужна ми е почивка.
-Какво? Само 17:30 е.
-Трябва да помогна на мама да приготви вечерята.
-Защо не вечеряш у нас?
-И да оставя Роки да изплиска целия сок върху мен?- изсмях се съркастично аз.
-Това беше преди две години.
