Гледна точка на Рос
Беше време за обяд в училище. Аз бяха на опашката, когато забелязах Лаура да седи една маса с нейната приятелка.
Аз им се усмихнах и отидох директно към тяхната маса.
- Това място свобно ли е?
- Да.- пошегува се тя.
Нейната приятелка се усмихна и стана.
Аз се усмихнах, извъртях очи и седнах.
Лаура четеше книга, докато почукваше с молива си по масата.
- Лаур, трябва да ядеш.
- Не мога. Имаме тест след ибяд.
- Ще се справиш чудесно, сигурен съм.
- И ти трябва да учиш.
- Вече го направих, ти ми преподаваше, не помниш ли?- усмихнах се аз.
- Добре. Коя е науката на земетресенията?
- Сеизмология.
Тя изглеждаше впечетлена. ....
- Други въпорси, Жулиета?- попитах аз.
Лаура извъртя очи и затвори книгата си.
- Готова ли си да ядеш сега?- попитха аз с усмивка.
- Не съм си взела обяд.
- Можем да си споделим моята, хайде.
Аз поставих пакета си между двама ни и й подадох една вилица.
Имахме само една чиния със спагети.
- Не мога да повярвам, че седяш с мен.- тя се усмихна.
- Защо не......?
- Хората не говорят с мен, когато уча. Мислят си, че съм г-жа Сериозна.
Изхилих се.
- Е, не грешат.- пошегувах се аз.
Тя изгриво извъртя очи и продължи да яде.
- Знаеш, хората си мислят, че ти си ми гадже...
- Наистина ли?
- Ох, млъкни, знам, че след няколко дена ще си намериш момиче, което харесваш и после ще разбиеш сърцето му.
- Това не е вярно.
- Наистина?- Лаура се засмя.
Имам това едно момиче, но..... трудно е..... не знам.
Продължихме да си говорим и да ядем, докато звънеца не би.
- Хайде, ще закъснеем за часа по науки.
