Гледна точка на Рос
Събудих от светещото в очите ми слънце.
Аз ги присвих и първото нещо, което погледнах беше балкона. Всеки ден виждах Лаура излегнала се на балкона, пиейки чаша кафе.
Усмихнах се, станах и отворих стъклената врата.
- Добро утро, Лаура!
Тя погледна нагоре към мен и се изкиска.
- Добро утро...
Грабнах чашата й с кафе и го изпих наполовина.
После й я върнах и тя игриво ме шляпна по гърдите.( Да, бях без риза)
- Това беше моеееее!- тя се нацупи.
- Бях жаден. -подсмихнах се аз.
Тя простена.
- Все едно.
- Еее, имаш ли някакви планове за днес?- попитах аз.
- Не много... само учене, учене, учене.
Простенах.
-Ти винаги правиш това. Вземи си почивка и се позаблявай с мен.
Всъщност с Лаура никога преди не се бяхме размотавали. Бяхме съседи години наред, но ние само си бяхме говорилили на балкона. Никога всъщност не съм се размотавал с нея. Все още.
-Казваш това всеки ден. И колкото и да ми се иска да се помотаем имам да уча.
- Ти не си забавна...
Гледна точка на Лаура
И двамата се излежавахме на балконите си. Нашите лица бяха на сантиметри едно от друго. Това винаги беше нашата позиция.
- Хайде де, никога досега не съм се размотавал с теб още от първия ден.
-Защо съм заета.- изкисках се.
-Помниш ли как се запознахме?- той се подсмихна.
- Опитвам се да не...
-Всичко започна, когато нашето семейство се премести тук...
Ох, той отново ми разказва историята...но не ме е грижа... обичам тази история.
-Ретроспекция-
Гледна точка на Лаура.
Върнах се от училище и мама ме поздрави.
-Здравей мила! Как мина теста?
-Лесно беше!- казах аз.
Мама се изкиска.
