Гледна точка на Лаура
Кисках се. Обикалях дансинга с Мат вече час. Имах едно голямо семейство, което обичаше да купонясва.
По едно време, с Мат отидохме да си вземем домашни напитки, които баба правеше.
- Здравейте, забавлявате ли се?- попита тя.
Харесваше ми, че винаги беше позитивна и усмихната. Вече беше десет вечерта, а тя все още купонясваше с нас.
- Да, бабо. Може ли две лимонади?
- Разбира се, миличка.
Тя ни подаде две напитки и аз и Мат седнахме на масата, пиейки.
- Значи..... Това е нещо като събиране.
- Знам, ясно?
- Забелязах, че Ванеса не се е променила ни най-малко.
Извъртях очи.
- Определено не.
Мат остави напитката си и ме погледна.
- Но погледни себе си, изглеждаш удивително.
- Алллллл, благодаря, Мати! Но не бих казала, че съм удивителна....
- Да, удивителна си, това е, защото някой си има гадже.- пшегува се той.
- Млъкни. Той е най-добрия.
Мат вдгина ръце, предавайки се, докато гледахме как тъплата танцуваше и си общуваше. Докато нещо не ме подсети.....
- Къде е Рос?- попитах, оглеждайки се от ляво на дясно.
Мат сви рамене, а аз оставих напитката си. Погледнах го и му дадох сигнал, че си тръгвам. Първият човек, който видях, беше Ванеса, която си играеше с малките ни братовчеди.
- Нес, виждала ли си Рос някъде?
- Да, мисля, че е вътре.
- Вътре? Защо?
- Като за начало, с Мат си повече от час. Не можеш да очакваш от него да не ревнува.
Присвих очи.
- Да ревнува? Защо би.....
Ванеса ме погледна, а аз въздъхнах. Излязох пред вратата на къщата, където седеше баща ми.
- Здрасти, скъпа.
- Не мога да говоря, тате, трябва да намеря Рос.
Чудесно, сега трябва само да го намеря в тази огромна къща. Започнах да търся из хола, кухнята, трапезарията, но него го нямаше там.
