Гледна точка на Рос
Събудих се на следващата сутрин, чувствайки се развълнуван, защото днес щях да се реванширам на Лаура.
Облякох си нормални за моето ежедневие дрехи и бързо грабнах раницата си, след което се затичах по стъблите към долния етаж. Изчаках Лаура да се покаже, за да може да вървим заедно.
Вече се притеснявам, мина доста време, а тя не е излязла още. Реших да почукам на вратата й- Елен ми отвори.
- О, здравей, Рос.....
- Добро утро, госпожо Марано. Лаура ще слиза ли в скоро време? Ще закъснеем.
- Тя не ти ли каза? Трябваше да отиде на училище по-рано днес, имала да прави нещо важно.
Какво? Лаура никога не би излязла по-рано без мен, не и без да ми каже.
- Ъмммм, благодаря.- усмихнах й се аз.
Завъртях се и се затичах към училище..... за първи път през живота си.
Познавайки Лаура, знаех, че няма да върши нищо важно.... Със сигурност просто ми е сърдита.
Ъхххх, не съм запознат с тази част от връзката с момиче.
- МАЛКО ПО-КЪСНО-
Гледна точка на Лаура
В час по математика съм и си водя бележки, но ме притеснява, че Рос все още го няма. Добре, сега се чувствам зле, трябваше да му кажа..... ох, кого заблуждавам, порсто съм малко разочарована, че той забрави за нашето едноседмичие.
В този момент някой отвори вратата. Аз се обърнах и видях Рос, който дишаше тежко.
- ТУК СЪМ, ГОСПОЖО ХАРЛИ!
Преподавателката ни кръстоса ръце и започна да гледа гневно Рос..... Добре, сега вече наистина се чувствам зле.
- Господин Линч, ще ми обясните ли защо закъсняхте?
Той погледна към мен и пак към нея.
- Чаках да се появи нещо, което така и не се показа.
Тя извъртя очи и ми жестикулира да седне. И както обикновенно, той седна точно до мен.
Фокусирах погледа си върху листчето, на което си записвах, но можех да почувствам как Рос ме гледа.
- Малко сме подранили, а?- приближи се той до мен достатъчно, за да го чуя добре.
Погледнах го за един кратък момент и го заварих да се съзира в мен.
