Гледна точка на Лаура
Днес беше голям ден. Не големиЯТ ден(Балът), но и този беше важен. Щях да си избирам рокля. Имам предвид, това също беше един много важен ден за едно момиче.
Трябваше да изглеждам добре до Рос, трябваше да поддържам стандартите. Но как някой изобщо съумяваше да го направи? Изобщо изглеждах ли поне наполовин толкова добре, колкото Рос?
Ох, млъквай, Лаура, ти му беше гадже. Трябваше само да си щастлива.
Мама имаше да върши разни неща днес, а сестра ми беше "заета". Но наистина трябваше да ида в мола или в някой магазин за рокля, но исках да има някой с мен.
Изведнъж ми просветна идея, но не бях сигурна дали трябваше да го направя. Погледнах в посоката на стъклените му врати и видях, че лежеше на леглото си и си играеше на телефона.
Роклята ми трябваше да е изненада за него, но веднъж бях гледала филм, в който кавалерът помагаше на дамата си в избора на рокля и беше толкова романтично, че и на мен ми се прииска да ми се случи.
Поех си дълбоко въздух и излязох на балкона си и явно беше забелязал това, защото вдгина поглед, усмихна се и махна, след което стана от леглото си и също излезе на балкона си.
- Хей, Маршмелол.- каза, затваряйки вратите след себе си.-Изглеждаш по-красива от обикновенно, ще ходиш ли някъде?
- Да, може да се каже.....
- Разясни "може да се каже".- каза, имитирайки гласа ми.
- Ами, вече е време да избирам рокля.
- Да не би да се женим? О, Лаура, колкото и да те обичам, все още не съм готов...- пошегува се той.
Пляснах го по гърдите.
- Сериозна съм, става дума за бала, извратеняк такъв.
- А, балът. Да, и аз щях да ходя до мола да си избирам смокинг.
Добре, и той отиваше в мола. Трябваше ли сега да го попитам? Най-вероятно отиваше с майка си.
- Малко гадно де, ще ходя сам.
- Е..... И аз.... Отивам сама..... В мола.
Погледнах го, надявайки се да е разбрал какво се опитвам да кажа. Може би не искаше да дойде. Имах предвид, боже...
- Аз ще карам.- изтърси той и се успокоих.
------------------- МАЛКО ПО-КЪСНО-------------------
