Гледна точка на Рос
Всичко вече си беше по старо му. Бях на балкона си, облегнал се на перваза и пишейки си с приятели от училище. Понякога вдигах поглед, за да погледна Лаура, която четеше книга на леглото си.
От време на време, тя повдигаше очи и ми се усмихваше. Не очаквах да излезе, защото знаех, че е заета. И въпреки, че телефона беше в ръката ми, н исках да я безпокоя с текст.
Имам предвид, прекарвахме всеки ден заедно- в училище и после вкъщи по съседски. Мислех, че заслужава и малко лично пространство.
Сведох поглед, опитвайки се да се разсея, разглеждайки туитър, инстаграм и фейсбук.
Прибрах се в стаята си, и се излегнах в леглото си. Не свалих щорите, за да може все още от време на време да се погелждаме.
Гледах стената, а скуката ме убиваше. Но тя наистина се нуждаеше от лично пространство, аз също. Цялата ни връзка имаше нужда от малка почивка от време на време.
Не,че искахме да се отдръпнем един от друг. По-скоро просто си почивахме. Може да звучи лесно, но съвсем не беше така.
Да живееш до гаджето си всъщност много рядко се случва. Благодарях се на къщите ни за това.
Родителите ми били ядосани първоначално, когато разбрали, че къщите са толкова близо една до друга заради несъответстващи измерения.
Силно вибриране ме изкара от мислите ми. Погледнах телефона си и видях, че Лаура ми звънеше.
Погледнах към нейната стая. Тя беше притиснала телефона си към ухото си и ми се усмихваше. Присвих вежди в нейна посока, гледайки я с въпросителен поглед. И след това вдигнах.
-Разговор по телефона-
Аз: Ало?-казах, поглеждайки я.
Лаура: Добре, знаеш, че можеш да дойдеш в стаята ми, нали?- изсмя се тя.
Аз: Изглеждаш.... Заета
Лаура: Тогава аз ще дойда при теб.
Аз: Ъъъъъ, съжалявам, вкъщо няма никой.- пошегувах се с нея.
Лаура: Ще се видим след секунда.
Аз: НЕ, НЕДЕЙ, ЛАУР, В СТАЯТА МИ Е ПЪЛНА БЪРКОТИЯ, ИМАШЕ АТАКА НА ТЕРМИТИ, А СЪЩО И...
Не успях да се оправдая напълно, тъй като тя затвори телефона и излезе на балкона. Въздъхнах и също се показах отвън, за да й помогна да премине.
- Мисля, че първо трябва да си свършиш домашното.
- Избягваш ли ме или какво?
- До някъде.
Погледна ме сърдито и кръстоса ръце.
- Правя го заради връзката. Трябва да си отделяме време само за себе си.
Тя разбра какво исках да й кажа и видях крайчетата на устата й да оформят усмивка, което ми се стори странно.
- А знаеш ли какво още изисква една връзка?
- Шоколад и цветя?
Лаура се изкиска и премехна разстоянието между устните ни. Не продължи дълго, беше по-скоро само като докосване на устни, което ми стигна. Когато се отдръпна, осъзнах, че съм я прегърнал така, сякаш никога няма да я пусна.
- И това не изисква разстояние.
- О, все едно. Хайде да влизаме в стаята ми.
---------МАЛКО ПО-КЪСНО------------
Гледна точка на Лаура
Бяхме на пода в стаята на Рос, седнали на одеяло из между възглавници, прегръщайки се и мислейки за бала.
- Е, как искаш да те поканя на бала?
- Това не трябва ли да е изненада? И защо си мислиш, че ще приема?
- Защото знам, че наистина наистина наистина много ме обичаш.
- Колко арогантно.
- Аз? Арогантен? Това е забавно.- засмя се той.
- Все едно, просто искам да се насладя на бала. Мечтата на всяко момиче е той да мине перфектно.
Може би това щеше бъде годината, в която щях д получа своя перфектен бал. Защото, сега имах гадже. Каква чудесна комбинация, нали?
Оставаха броени дни. И просто вече не можех да чакам....
