Гледна точка на Лаура
Аз и Рос все още бяхме в мола. След като се наядохме, решихме да идем при аркадните игри.
- На какво искаш да играем?- попита той.
Поогледах се, търсейки хубава игра. Видях Just Dance и задърпах Рос натам.
- О, не, няма да танцувам, Лаура.
- Какво? Хайде де! Ти обичаш да танцуваш!
- Да, така е, но всички движения в тази игра са боклук.
Наклоних глава надясно и направих кучешката муцунка.
- Не ме гледай така.
Реших да добавя и сълзи към кучешките очички.
- Няма да го направя, Лаура...
Добави и треперещите устни.
- Лаура.....- изстена той.
Започнах да примигам с очи. Повторих го няколко пъти.
- Хубаво....- въздъхна Рос.
- ЙЕЙ!- казах аз, възвръщайки нормалния вид на лицето си.
Той извъртя очи игриво и пусна монета.
- Коя песен?
- Ти избираш.- въздъхна приятелят ми.
Избрах една песен и след малко тя започна. Аз и Рос започнахме да копираме движенията от екрана. Около нас се събра тълпа от зрители.
- Лаура, това е засрамващо!- каза той, правейки мързеливо движенията от екрана.
Аз от друга страна правя стъпките с много усилия, смеейки се.
- Не им обръщай внимание, просто танцувай.
Рос продължи да прави мързеливи движения докато песента не свърши. Обви ръцете си около мен и ме отведе далече от машината, която до преди малко ползвахме, разбутвайки тълпата.
