Гледна точка на Лаура
Все още не мога да повярвам, че Рос вече учи в моето училище.
Той се беше облегнал на шкафчето до моето, докато аз още бях в шок.
- Добре ли си?- подсмихна се Рос.
- Да. Просто не е....нормално за мен да те виждам извън терасата ти.
Това беше първия път, когато се виждахме на място, което не бяха балконите.
-Еееее, може ли да седна до теб в час?
- Ти имаш същата същата програма като моята? Как е възможно това!
- Аз обедих училищната секретарка да ми я направи като твоята.
- Не се изненадвам.
-Еееее, значи ти трябва да си Рос. Лаура говори за теб през целято време.- каза Джени.
Аз й изръмжах.
-Оооооо, тя го прави, така ли?- той ми се подсмихна.
-Тя винаги е нещо като: Снощи отново говорих с Рос и беше толкова р-.......- аз я прекъснах:
-ВРЕМЕ Е ЗА ЧАС!
- Добре, аз ще се отправя към кабинета по химия.- каза тя и изчезна.
Тогава пак погледнах към Рос.
-Ееееее, какъв е първия ти час?- попита той.
- Математика. Хайде, ела.
Гледна точка на Рос.
Лаура ме повлече към първия ни час и малко след като влязохме, група момичета ми се усмихна.
Аз им отвърнах със същото и седнах до нея.
- Защо сядаш до мен?-попита тя.
-Грешно ли е?
Тя колебливо отговори:
-Не. Аз просто си помислих, че.... би искал да седнеш до някое от другите момичета.
Аз се подсмихнах.
- Причината да се преместя тук си ти.
Защо за бога трябваше да кажа това в този живот?
Лаура прикри малката усмивка от лицето си и каза:
-Алллллл, колко сладко.- каза тя, шипейки ме по врата.
Часът започна и Лаура си водеше бележки. Не бях изненадан. Боже, това е толкова скучно. Как знаещите ангели ще ни помогат в бъдещето? Аз ще стана певец един ден и не са ми нужни ангелски теореми.
