Гледна точка на Лаура
Аз и Рос се прибирахме към вкъщи и той не правеше нищо друго, освен да се шегува за дневника ми.
- Четиринадесети август, две хиляди и четиринадесета година: Скъпо дневниче, Рос се взираше в мен по време на курса по математика. (Искам да видя Рос на курс по математика, звучи интересно;) Реших просто да се правя на сладка, за да може да не спира.
- Добре, добре! Мисля, че си изяснихме, че целият ми дневник е за теб.- погледнах на другата страна, кръстосвайки ръце аз.
- Алллл, данеби някой да ми е сърдит?- пошегува се той и обви ръка около мен.
Извъртях очи и продължихме да ходим. Когато стигнахме, бях изтощена. Спряхме първо пред моята къща.
- Ще се видим утре.
Той хвана двете ми ръце и бавно започна да ги движи напред-назад. Усмихваше се и очевдино не искаше да се прибира.
- По-добре да не те хващам да се промъкваш в стаята ми и да четеш дневника ми отново.
- Нищо не обещавам.- засмя се той.
Извъртях очи и измъкнах ръцете си от неговите, завъртях се и се запътих да вляза вътре.
- Какво? Без целувка?
Ръката ми спря на дръжката на вратата, след което се обърнах, за да го погледна. Държеше ръцете си в джобовете, усмихвайки се сладко и послушно чакайки да го целуна.
Приближих се до него и му дадох една целувчица по врата.
- Не съм доволен.
Изкисках се, понякога е голям флиртаджия.
Обвих ръце около шията му, а той- около кръста ми. Приближих главата си достатъчно, за да може челата ни да се докоснат.
- Ти си истинско момче.
- Просто млъкни и ме целуни.- усмихна се Рос.
