Гледна точка на Рос
Най-накрая се бях прибрал вкъщи. И ако се чудите, да, закарах Лаура с колата си, но тя изобщо не ме погледна през целия път. И ми отне цяла вечност да я накарам да се качи.
Както и да е, лежах на леглото си, гледайки Лаура, която седеше на леглото си с учебник в ръцете, през стъклените врати на балкона си. Тя не благоволи да ме погледне.
Добре, не можех да продъпжавам така повече. Станах и излязох на балкона си. Надвесих се от ръба и скочих на нейната тераса. Не излгеждаше, че ме е забелязала, защото все още беше ангажирана от учебника си. Почуках на вратата й и тя най-накрая вдигна погледа си към мен. Жестикулирах й да ми отвори и Лаура дойде до вратата, за да я отвори.
- Какво правиш?- попита приятелката ми.
- Може ли да вляза?
Тя ме погледа няколко секунди преди да се отмести и да ме пусне да вляза. Отново седна на леглото си, а аз се наместих до нея.
- Какво правиш?- попитах.
- Просто уча....- каза Лаура, поглеждайки към учебника,си.
- Виж, не мога да се помиря с факта, че ми се сърдиш за нищо. Казах ти, че нищо никога не се е случвало между мен и-
- Знам.- прекъсна ме тя.
- Тогава спри да се държиш така с мен, знаеш, че винаги съм мразел да правиш така.
- Да спра да се държа така?- каза тя, сякаш не беше направила нищо.
- Да, престани да се държиш....така.
Тя въздъхна и затвори учебника си. Погледна ме.
- Добре, съжалявам..... просто се страхувам да не те изгубя.
- Какво? Никога няма да ме изгубиш, Лаур.
Лаура погледна надолу и започна да си играе с пръстите си.
- Ухажваш момичетата като нищо. Всяка една започва да се зарибява по теб и накрая я изоставяш.
- Не ми пука за тях, а за теб. Харесвам те повече от всеки друг.
Лека усмивка се прокрадна по лицето й.
- Седмиците минават, а все още не мога да повярвам, че ти си ми гадже.- бавно изкиска се тя.
- Е, повярвай го, бейби.
- Искаш ли да ми помогнеш да си науча?
