Гледна точка на Лаура
Бях се облегнала на ръба на балкона си, четейки книга и усмихвайки се. Да, усмихвах се, дори не мисля, че изобщо разбирах какво чета. Мислех само и единствено върху факта, че Рос ме обичаше. И това, че и аз го обичах.
Той обядваше. Затова бях сама тук горе с мислите си.
Добре, може би бълнувах
Усмихнах се на книгата.
- Рос ме обича.... Рос ме обича..... Рос.....
- Те обича.
Повдигнах глава и насреща си видях Райкер, който се усмихваше.
- Райкер! Аз просто....Ъх.....Знаеш.....-казах движейки ръце в опит да му обясня.
-Да, не се притеснявай, няма да кажа на Райдел. Тя най-вероятно ще откачи.
- Какво правиш тук?- усмихнах се аз.
- Просто исках да си поема глътка свеж въздух.... Значи това е да си Рос. Човече, наистина трябваше да взема тази стая.- въздъхна той.
- Е, беше добре, че той взе тази, защото най-вероятно все още щях да бъда свободна.- изкисках се аз.
- Може би аз щях да бъда твоето гадже.- пошегува се Райкер.
- Ти не си мой тип.- извъртях очи аз.
Гледна точка на Рос
Обядът приключи и реших да се кача в стаята си. Заварих вратата отворена.
- Това е странно.- измърморих аз.
Винаги затварях вратата. Бавно влязох и сканирах стаята. Чух някой да се смее на балкона. С кого говореше Лаура?
Погледнах през стъклото и видях Райкер.
- Не наистина, ако аз бях взел тази стая, щях да ти стана гадже още след първия ден.
КАКВО?
- Мхммммммм......
ДОБРЕ, ТОВА БЕШЕ!
Треснах вратите и главите на Лаура и Райкер се обърнаха към мен.
- О, здрасти, пич.
- НЕ МЕ ПИЧОСВАЙ!- изкрещях аз и се приближих към ръба на балкона, където беше Райкер.
- Рос, успокой се....
- С теб ще си говорим по-късно.-казах на Лаура.- Сега се разправям с теб!- обърнах се към Райкер.
Той извъртя очи и вдигна ръце, в знак, че се е предал.
- Рос, той само се шегуваше.
