Гледна точка на Лаура
Бях на балкона си и закусвах с Рос. Той беше донесъл храната си на табла тук и ядяхме в мълчание, незнайно защо.
- Е... Балът наближава. -напомних му.
Мистър Линч беше фокусирал погледа си върху храната и само кимна.
- Мхм.
Добре, имаше си причина да повдигна темата за бала. Наистина исках да ме помоли да му бъда дама по начина, по който едно гадже би могло. Можеше вече да го беше сторил, но това беше преди да станем двойка. Имам предвид, мечтата на всяко момиче е да попадне в тази ситуация.
- И.... Ъмммм.....
Той се наяде , избърса ръце в тениската си и ме погледна с орлов поглед.
- "И.....Ъммммм......" какво?
- О, няма значение, не е голяма работа.
Повдигна вежди.
- Сигурна ли си?
- Да.- казах и кимнах.
През по-голямата част от деня мълчах, мислейки. Но каквото и да се случеше, със сигурност щяхме да отидем на бала заедно, нали?
Просто не биваше да мисля за подробностите, не биваше да мисля за подробностите. Продължих да си го повтарям.
-----------------------МАЛКО ПО-КЪСНО------------
Гледна точка на Рос
С Лаура бяхме в близкия парк. Подбирахме се на едно дърво и гледахме как децата тичат и скачат наоколо. Бях обвил ръка около рамото й, опитвайки се да разбера какво я притесняваше цял ден.
Знаех, че нещо не беше наред. Днес тя беше много мълчалива и казваше нещо само, ако трябваше да ми отговори.
- Лаура......
Тя повдгина глава и ме погледна.
- Да не би да.... Правя нещо грешно?
Това си беше добър въпрос. Дори и да бях сигурен, че нямаше да схване какво я питам.
- Какво?
Оказах се прав, трябваше да бъда по-конкретен.
- Добре ли се справям като твое гадже?
От както се събрахме се страхувах много повече от преди да не объркам нещо. Имах предвид много много много.
Като отговор, тя просто кимна. Насочих поглед отновокъм игрището, но знаех, че все още ме гледа.
- Ако си мислиш да скъсаш с мен, ти обещавам, че никога повече да видиш дневна светлина.
