Гледна точка на Лаура
Спряхме да ходим и аз зачах да получа отговор на въпроси си от преди малко.
- Рос?
Той изглеждаше сякаш изобщо не е слушал.
- Съжалявам, какво?
Погледнах го с онзи "сериозен ли си?" поглед.
- Попитах кое е първото ти момиче.
-Оххххх.-изпъшка той, след което започна да клати ръцете ни напред-назад.- Ти си първото ми момиче.
Бяхме на десет крачки от домовете си, за това просто спряхме да ходим.
- Знаеш, че нямам това предвид. -направих кратка пауза.- Рос.
- Какво?
- Не си отговорил на въпроса ми.
- Кой въпрос?
- Добре, не ме прави на тъпа. Няма да тръгна, докато не ми отговориш.
- Значи ще седиш тук цяла нощ. До след малко.
- РОС!
Той се обърна с усмивка на лице.
- Какво?
Въздъхнах, приближавайки го.
- Няма ли да ми кажеш....
По тона на гласа ми ми личеше, че съм сериозна.
- Ела на балкона след пет минути.- Каза той, след което и двамата се прибрахме.
------------ МАЛКО ПО-КЪСНО ------------
Гледна точка на Рос
Излизах на балкона, а Лаура беше там, гледайки облаците. Носеше един секси розов потник и къси гащи.
Поех си дълбоко въздух и отворих стъклените врати. Тя чу скърцането на вратата, повдигна глава и ме видя.
Поздравих я, след което й жестикулирах да се отдръпне малко. Лаура го направи, след което аз скочих от нейната страна.
- Какво искаше?
- Да ми разкажеш историята си.
- Е, предполагам, че заслужаваш да знаеш. Добре тогава. Откъде да започна?
- Може първо да ми дадеш име.
- Роуз Триниди. Тя би трябвало да е първото ми гадже. Ако не беше си тръгнала без предупреждение.-въздъхнах аз.
- Тръгнала си е без да ти каже?
- Д-да. Единственото нещо, което ми остана от нея е една кутия с всички неща, които съм й подарил и бележка, на която пишеше, че не може да приеме тези неща, но наистина ги цени и ми благодари за всичко.
- Съжалявам да го чуя.
- Недей. Защото ако тя не си беше тръгнала, най-вероятно още щяхме да сме заедно.
Гледна точка на Лаура
- Успях ли да отговоря на въпроса ти?-попита Рос.
Изкисках се.
- Все едно. Благодаря, че сподели. Сега трябва да уча.
- Какво?! Сериозна ли си? Хайде да се позабавляваме малко. Туко що ти казах най-тъжната си история, а ти решаваш да седнеш да учиш?
- Тогава какво предлагаш да правим?
------------- МАЛКО ПО-КЪСНО ---------------
- РОС!
- Тук съм.-каза той, обвивайки ръце около кръста ми.
Бяхме пред къщите ни, учех се да карам скейтборд. Гледах как Райкер и Роки обикаляха наоколо с лекота.
- Хайде, Лаур, по-бързо.- насърчаваше ме Роки.
- Да, давай.- викаше Райкер.
- Ъмммм, не.
- Добре, ще те побутна лекичко.
- Рос, ти си.... РОС!- изпищях аз.
Тръгнах да падам, но той ме хвана.
- Добре ли си?
- От това няма смисъл. Може ли просто да седна на земята и да ви гледам как карате?
- Какво е забавното в това?- попита гаджето ми, прегръщайки ме през кръста.
- Слънцето залязва, хайде, нека се приберем. Мооооооля.
- О, хубаво.... Райкер, Роки, ние ще сме вътре,
- Съжалявам, ако съм ти развалила забавата, наистина не...-
- Лаур, споко....
- Ще се видим утре, става ли?
Кимнах, а той ме целуна за кратко по устните.
- Лека нощ.
И след това се прибрах вкъщи, гледайки баща ми, който беше скръстил ръце.....
-------------------
Йей, и днес има нова глава!
В следващите две седмици не се надявайте на нова глава- както казах вчера, на лагер съм и не знам дали изобщо ще ми остане време да пиша.
Приятен ден/вечер!
