Гледна точка на Рос
Лаура седи на балкона си, пиейки сутрешното си кафе. Бях в стаята си, просто наслаждавайки й се. Тя се беше облегнала на ръба и гледаше празните улици, отпийвайки малки глътки от чашата си.
Погледнах часовника си. Беше седем сутринта. По-добре да се пригтовям за училище. Станах от леглото вече разсънен. Мързеливо се разходих до балкона и отворих стъклените си врати. Лаура ме чу и се усмихна, когато ме погледна.
- Добро утро.- казах, доближавайки я.
Аз също се облегнах на ръба като нея.
- Добро утро и на тееб.- усмихна се тя.
- Мноооооооооооооооооооооого съм изморен.....- прозях се аз мързеливо.
- Е, следващия път не трябва да гледаме филми до един през нощта.
Вчера, след като Лаура си написа домашните, гледахме филми на лаптопа ми. Тя евентуално си тръгна в десет, но аз останах буден до един.
- О, както и да е. Дай ми малко от това.-казах аз, сочейки към чашата й с кафе.
- Не, това е мое.
- Просто ми го дай........ Моооооля те.
Тя извъртя очи и ми я подаде. Изпих го наполовина и й я върнах. Почистих устата си с тениската си и се оригнах. Лаура ме погледна притеснително.
- Ти си истински мъж.- засмя се тя.
- Ще го приема като комплимент.
Тя изпи останалата част от кафето си и премест щи погледа си върху мен.
- Ти каза, че днес ще ходим с колата ти до училище.
- Да, да, знам.
- Чудесно! Само ми дай минутка да се преоблека и ще тръгнем. Окей?
Аз просто се прозях и кимнах.
- Добре, ще те видя долу след малко.- каза тя, целуна ме по врата и влезе вътре.
Предполагам, че и аз трябва да се пооправя малко.
Гледна точка на Лаура
Розово! О, не, не става, твърде женствено е. Синьо? Иъл, твърде мъжествено. Зелено? Нах.... твърде рокаджийско. Хмммммммммм, жълто! Това е любимият цвят на Рос. Ако се чудите какво правя, избирам си тениска.
Облякох обикновената си жълта блуза и обикновени бели джинси. Обух си кецовете Конвърс, взех си нещата и слязох надолу.
